Лидерите настояват за повече инвестиции в инфраструктура, военна мобилност и критична инфраструктура, а Финландия определя Русия като най-сериозната дългосрочна заплаха за региона
Европейският съюз трябва да заеме по-стратегическа и активна позиция в европейската част на Арктика, заявиха 12 държави членки. Лидерите приеха съвместна декларация след среща в северния финландски град Рованиеми, в която призовават ЕС да засили действията си за стабилността, устойчивото развитие и просперитета на Арктика, като едновременно с това защитава собствените си интереси.
"Единодушни сме, че ЕС трябва да засили действията си за насърчаване на стабилността, устойчивото развитие и просперитета, като същевременно защитава интересите си", се посочва в декларацията.
Държавите настояват за по-добро наблюдение и обмен на информация, както и за увеличаване на инвестициите в транспортни връзки, цифрови мрежи, военна мобилност и друга инфраструктура. Сред основните цели са противодействието на хибридните заплахи и защитата на критичната инфраструктура както на сушата, така и в морето.
В документа са подчертани и икономическите възможности в Арктика, включително достъпът до важни суровини, космическите технологии, корабоплаването, свързаността и туризма.
Декларацията беше подкрепена от Финландия, Дания, Естония, Франция, Гърция, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Румъния и Швеция.
Освен трите държави от ЕС, които са арктически страни - Финландия, Швеция и Дания, към Арктика се причисляват и Канада, Исландия, Норвегия, Русия и САЩ.
Срещата се проведе на фона на засилващото се геополитическо съперничество в региона. Сред факторите са войната на Русия срещу Украйна, нарастващият интерес на Китай към Арктика и сериозните последици от изменението на климата.
"Арктика се превърна в основно поле на съперничество между големите сили. Богатите природни ресурси и новите морски маршрути привличат все по-голям интерес, а изменението на климата определя условията, при които се развиват всички процеси в региона", заяви след срещата финландският премиер Петери Орпо.
Орпо определи Русия като "най-сериозната и дългосрочна заплаха за сигурността и стабилността в Арктика" и призова ЕС да разглежда региона като стратегическа граница.
Германският канцлер Фридрих Мерц също определи Арктика като "геополитическа гореща точка". По думите му Русия увеличава военното си присъствие в региона и ежедневно го използва за хибридни действия.
Тези действия включват комбинация от военни, икономически и разузнавателни инструменти, както и пропаганда. Сред посочените заплахи са саботажи срещу подводни кабели, кибератаки и кампании за дезинформация.
Северните части на Финландия и Швеция попадат в Арктическия регион. От стратегическо и икономическо значение за ЕС е и Гренландия - огромен арктически остров, който не е част от ЕС, но е част от Кралство Дания.
В декларацията от Рованиеми не се споменават изрично спорните претенции на президента на САЩ Доналд Тръмп за контрол над богатата на ресурси територия. Тръмп твърди, че Дания не може да защити Гренландия от Русия и Китай.
"Мисля, че всички признаха, че Гренландия е под силен натиск", заяви датският премиер Мете Фредериксен. Тя изрази надежда, че спорът с Вашингтон може да бъде разрешен чрез продължаващите консултации между представители на САЩ, Дания и Гренландия.
Миналата седмица председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви по-тясно сътрудничество по време на посещението си в Гренландия, както и инвестиционен пакет от 200 млн. евро. Част от средствата ще бъдат насочени към изграждането на инфраструктура за добив на ценни суровини.
Европейската комисия ще използва резултатите от срещата в Рованиеми при разработването на новата си стратегия за Арктика. Очаква се тя да предвижда по-активно европейско присъствие с акцент върху сигурността, икономическото развитие, природните ресурси, местните общности и последиците от климатичните промени.
Еврокомисарят по международните партньорства Йозеф Сикела заяви, че Арктика се затопля около четири пъти по-бързо от средното за света. По думите му това има пряко отражение върху сигурността и икономическата устойчивост на региона.
Финландия настоява в новата стратегия да бъде включен и европейският капацитет за ледоразбиване. Според страната ледоразбивачите са ключови за способността на Европа да действа в Далечния север.
Финландската позиция е, че без достатъчен капацитет за ледоразбиване не може надеждно да се гарантира сигурността на транспортните и търговските маршрути, нито военното присъствие в големи части от Арктика.
