Организирането на класически тероризъм като тези, които видяхме след 2001-ва г, а именно ръководен и инспириран тероризъм от друга държава като част от воденето на хибридна и асиметрична война, се превърна в действие, което може да активира чл. 5-ти на НАТО
След атентана срещу САЩ на 11-ти септември 2001-ва година, макар и към онзи момент по-скоро невидимо, започна ерозията на американската доминация на Вашингонт. Тогава САЩ, по определението на Жан Ширак, бяха определяни като хиперсила, а не просто като победител от Студената война. При това не просто като победител във военно-икономическо отношение, но и в морален аспект. Това заяви Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност за Таралеж.
Той поясни, че от въпросната дата започва този процес на ерозията на мощта на САЩ, за който са допринесли и паралелни, погрешни решения, взети междувременно от Вашингтон.
Успоредно на това, другият ефект от терористичния атентат срещу САЩ е свързан с ерозията на международното право и институции. „Последвалият отговор на Вашингтон подрони авторитета на страната“, коментира експертът, посочвайки като примери противоречията при операцията срещу Ирак. По думтие му тази ерозия е била придружена с релативизирането на „самото държавно управление“ във Вашингтон, което е посяло „семето на недоверието“, последвалата тенденция на което е намерила свои изразители в лицето на нагласите, стоящи около политици като Доналд Тръмп.
„Това постави и една дълга поредица от напрежение вътре в самото евроатлантическо общество, ако се фокусираме върху Европа и САЩ – създаването на недоверие да бъдат подкрепяни САЩ, предвид съображения от марално естество спрямо действията на Вашигнтон. Спомняме си обвиненията, които последваха спрямо Великобритяни, подкрепила плътно САЩ тогава, и спрямо Тони Блеър, който беше наречен кучето на Джордж Буш“.
По думтие на експерта в така създалата се ситуация се е появил наратив – на Европа, която безропотно следва САЩ и няма собствена политическа воля – който е използван включително и днес, включително и от Русия, която твърди, че това е бил случаят до идването на власт на Доналд Тръмп. Този наратив е устойчив, стана ясно от думите на Иванов, „въпреки че продължаваме да имаме изобилни доказателства за това, че няма подобно нещо“.
Ефектът от терористичния акт срещу САЩ обаче е имал и други последствия. Така например, обяснява Иванов, той промени геополитическите процеси в посока на обединяването около борбата срещу тероризма. „На пръв поглед това остави геополитическите съперничества на заден план“, допълва той, давайки за пример това, че Владимир Путин е бил първият, който се е обадил на Джоржд Буш-син след въпросния атентат, изразявайки съпричастност и предлагайки подкрепа. Експертът припомни, че след този разговор е последвало разрешението на Русия американците да използват бази в бившите съветски републики в Централна Азия при операцията на Вашингтон срещу Афганистан.
„Но това, което е по-важно, е, че в този времеви оттрязък, в който геополитиката беше минала на заден план и си беше взела почивка, всъщност позволи на Китай и на Русия да използват този прозорец и ангажираността на САЩ спрямо последвалите войни в Афганистан и Ирак, за да укрепят своите позиции на глобално ниво и в икономическо, и във военно отношение. Конкретно Русия спечели изключително много, когато говорим за периода от 2001 до 2007-ма г., маркиран от последвалата реч на Путин в Мюнхенската конфереция по сигурността като знак за последвалата конфронтация на Русия със Западния свят: в резултат на напрежението в Близкия изток цената на петрола стигна изключително високи нива, което даде възможност на руския президент да укрепи своята власт и да инвестира тези средства в руските въоръжени сили“.
Иванов даде пример за последното. Ако през 2001-ва година средната цена на петрола е била 24 долара за барел, то днес тя е трябвало да бъде 46 долара, като в тази равносметка се калкулира и натрупаната инфлация. А след 2006-та година цената е бележила голям марш, стигайки на моменти до пиковите 150-160 долара. „11 сепетември, от гледна точка на Русия, бе изключително щастливо събитие“, казва Иванов, уточнявайки, че преди това именно Джордж Буш-син се е застъпвал за по-твърда политика спрямо Русия, но терористичният акт е променил не просто външната политика на САЩ, но и конкретно американската спрямо Русия.
„Тероризмът като инструмент на асиметричната война продължава да бъде релевантен, макар че той намаля, когато говорим за заплахите на глобално ниво“, коментира още експертът.
„От друга страна тероризмът промени своя характер, защото в момента основната заплаха, която виждаме, идваща от тероризма, всъщност не е от толкова от транснационални терористични организации, колкото от дясно естримистки и ляво естримистки вътрешни движения в рамките на отделните страни, от различен тип екологични естримисти, ако можем да ги наречем така“.
По думите на Иванов имаме намаляване на заплахата от тероризъм, но тази заплаха не е изчезнала – тероризмът още е елемент на асиметричната война, но не е със същата сила, каквато наблюдавахме през последните 25 години.
„Причината за това е проста: извършването на мащабни терористични акции изисква сериозна логистика и подготовка. Когато такава дейност е подкрепена от дадена държава като част от воденето на асиметрична война, например Русия, това означава сериозно ангажиране на ресурси на самите разузнавателни агенции. Но предвид изгонването на руски разузнавачи под прикритието на дипломати в Европа, това направи нещата много по-трудни от гледна точка на организирането на такава логистичка“.
Ивайло Иванов поясни, че това, което се наблюдава в момента, е по-скоро вербуването по интернет за извършването на дребни саботажни действия. Още повече, продължава експертът, че организирането на класически тероризъм като тези, които видяхме след 2001-ва г, а именно ръководен и инспириран тероризъм от друга държава като част от воденето на хибридна и асиметрична война, се превърна в действие, което може да активира чл. 5-ти на НАТО.
„Това би довело до сериозна ескалация на напрежението и би могло да пресече червена линия, което увеличава риска на държавата инспиратор на такава дейност“, допълва Иванов. Той дава пример с Русия, „която се движи по ръба, но не иска да активира чл. 5-ти“.
В заключение експертът по национална и международна сигурност припомни, че именно терористичната атака срещу САЩ на 11-ти септември 2001-ва година е единственият случай, в който е бил активиран въпросният член, приемащ атаката срещу един като нападение срещу всички.
