Петър Колев: Има натиск върху френското предложение, чрез „троянски кон“ в Европарламента

25 март 2026, 20:22
Таралеж РЧ
София

„България сякаш е по-заета да брои социология, отколкото да се противопоставя на агресивната дипломатическа кампания на Скопие“, заяви той

„Аз не мисля, че ние, европейските данъкоплатци, сме длъжни да финансираме европейски фондове за държава, която не е членка на ЕС и не изпълнява елементарните критерии за присъединяването си, каквито са спазването на човешките права“, заяви Петър Колев, обсъждайки европейската перспектива на Република Северна Македония и изпълнението на условията по т.нар. френско предложение.

По думите му въпросът за вписването на българите в конституцията на РСМ остава ключов елемент от преговорната рамка, одобрена от държавите членки на ЕС през 2022 г. Според Колев липсата на напредък по този ангажимент поставя под съмнение готовността на страната да се придържа към европейските критерии.

„Това отношение, че е общоевропейско решение или консенсус е много важно, понеже някой в Скопие все още става с мисълта, че може да постигне нещо, за което застават всички страни членки на ЕС“, посочи той.

Петър Колев коментира и ролята на докладчика за Северна Македония в Европейския парламент Томас Вайц, като изрази опасения, че се правят опити да се поставят под въпрос вече договорени параметри на процеса.

„За съжаление разбрахме, че Европейският парламент и европейските институции не са най-сигурното място, в което европейските перспективи се отстояват, а много често има троянски коне, които играят определени роли.“

„Докладчикът за Северна Македония е образцов пример за това как определен европейски народен представител играе роля на троянски кон… Той прави нещо много опасно – един вече решен казус относно приемане на рамките за преговорите за присъединяване на РСМ – той се опитва да отвори наново този казус, задавайки определени въпроси към ЕК“, заяви Колев.

Колев отбеляза, че дипломатическата активност на Скопие в последните месеци е засилена, като темата за европейската интеграция се поставя активно в различни европейски столици.

„Ако погледнем нещата такива каквито са – РСМ е в дипломатическа офанзива. Македонският президент беше в Хърватия, външният министър беше в Брюксел, а от Брюксел заминава в Полша. Темата навсякъде е въпросът за европейската интеграция на РСМ и въпросът за вписването на българите в конституцията.“

По думите му в рамките на ЕС съществуват и различни политически влияния, които могат да окажат отражение върху процеса на разширяване:

„Повече от ясно е, че определени членки на ЕС играят двойна игра – това са определени политици с директни или индиректни връзки с Унгария, с Белград или с Москва.“

Колев поставя темата и в по-широк контекст, свързан със сигурността на Европа:

„Трябва да се отвори темата за сигурността на Европа. Имаме сериозен проблем от гледна точка на руските хибридни атаки.“

Като пример за подобни зависимости той посочи публично известни случаи на контакти между европейски политици и Москва. По думите му тревожни сигнали идват и от признанието на унгарския външен министър, че е споделял информация от срещи на Европейския съюз с руския външен министър Сергей Лавров

Петър Колев смята, че България трябва да води по-активна политика по въпроса:

„За мен обаче е по-притеснително, че България сякаш е по-заета с това да брои социология, отколкото да се противопоставя на тази изключително агресивна дипломатическа кампания на Скопие.“

Според него липсата на резултати по темата за правата на българите в Северна Македония поставя въпроса дали ЕС следва да продължи да предоставя финансиране без конкретен напредък.

„Когато говорим за спирането на фондовете за Сърбия, мисля, че българската дипломация може да поработи по този въпрос и за РСМ“, заяви Колев, като подчерта, че според него към момента няма реално развитие по темата за конституционните промени.

„Няма напредък относно вписването на българите в конституцията, а точно обратното – агресивно поведение и заявка, че това няма никога да се случи“, посочи той, цитирайки позиция на македонския президент Гордана Силяновска.