Днес се навършват 55 години от неговата смърт, но той все още е жив в сърцата на милиони левскари
Има футболисти, които печелят трофеи. Има и такива, които печелят сърцата на хората. Георги Аспарухов е от вторите. Повече от половин век след смъртта му поколения българи продължават да произнасят името му с уважение, независимо дали са гледали някога негов мач.
До последния си дъх и последния си двубой Гунди никога не се превръща в типичната за онова време футболна звезда. Той остава скромен, възпитан и верен на ценностите си до край. Историята за интереса на Милан - независимо дали е напълно достоверна - показва именно това. Историците и до днес спорят дали тя е истина, но едно никой не може да оспори - безусловната любов на Гунди към Левски. За него този клуб не е просто място, където играе футбол, а дом. Именно тази вярност го превръща в много повече от голям футболист - в символ.
И неслучайно именно в Левски Георги Аспарухов оставя най-дълбоката следа. За "сините" той е много повече от един от най-великите футболисти в историята на клуба. Той е лицето на цяло едно поколение, символ на синята идея и пример за безрезервна вярност към емблемата. Въпреки че съдбата го отвежда за две години в Ботев Пловдив заради военната му служба, сърцето му винаги остава на "Герена”.
След завръщането си той извежда отбора до три шампионски титли и три Купи на България, превръщайки се в негов лидер както с головете си, така и с поведението си извън терена. Неслучайно и днес стадионът носи неговото име - не само като признание за футболните му успехи, а като почит към човека, който завинаги се превърна в символ на Левски.
На три световни първенства той носи България на гърдите си с достойнство. Първият български гол на световни финали, шедьовърът срещу Англия на "Уембли”, решаващите попадения в квалификациите - всичко това изгражда легендата. Но още повече я изгражда начинът, по който го помнят съотборници, съперници и обикновени хора - като човек с голямо сърце, скромност и уважение към играта.
В епоха, в която футболът все още се играе преди всичко за честта на емблемата, Гунди се превръща в нейното най-ярко лице. Той никога не търси светлината на прожекторите, но тя неизменно го следва. Всяко негово появяване на терена носи усещането, че играе не за собствената си слава, а за отбора, за феновете и за България.
На 30 юни 1971 година България губи един от най-великите си футболисти, но никога не губи Гунди. Неговото име продължава да живее не само в архивите, статистиката и черно-белите кадри, а в паметта на поколения българи.
Малцина спортисти успяват да оставят след себе си наследство, което надхвърля футбола, но Георги Аспарухов е именно такъв човек.
Той се превърна в символ на честността, достойнството и безрезервната любов към играта и към родината. Затова и повече от половин век по-късно Гунди не е просто легенда на Левски или на българския футбол - той е част от националната ни памет и пример, че истинското величие не се измерва само с голове и трофеи, а с начина, по който оставаш в сърцата на хората.
