1012 години от смъртта на цар Самуил: За първи път българи се покланят пред останките му на родна земя
Днес се навършват 1012 години от смъртта на цар Самуил - един от най-значимите владетели на Първото българско царство. За първи път българи имат възможност да се поклонят пред останките му на българска земя, след като на 3 октомври те бяха положени в столичния храм "Света София".
Самуил е провъзгласен за цар през 997 г. и остава на престола до смъртта си. Той е първият владетел от династията на комитопулите - синовете на комит Никола, управител на комитат със средище Средец.
Управлението на Самуил преминава в продължителна борба с Източната Римска империя, като българският владетел успява да отблъсне редица походи на ромейския император Василий II.
Една от най-значимите му военни победи е през 986 г. при Траянови врата. Българските войски разгромяват нахлулата ромейската армия, а самият Василий II едва успява да се спаси.
Поражението при Траянови врата е сред най-тежките за ромейския император в походите му срещу България. След победата на Самуил значителна част от Източна България е освободена.
Борбата за надмощие между България и Византия продължава през целия период на управлението на Самуил.
На 29 юли 1014 г. при село Ключ в планината Беласица се провежда решаващото сражение между българските и византийските войски. Българската армия е разбита от силите на Василий II.
Около 15 000 български войници са пленени и ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един едноок водач.
Пленените войници са изпратени към Охрид, където се намира Самуил. Гледката на ослепената българска войска се оказва непоносима за владетеля и той умира, след като вижда последствията от поражението.
Заради жестокото наказание, наложено на пленените български войници, византийският император Василий II остава в историческата памет с прозвището "българоубиец".
Повече от хилядолетие след смъртта му останките на цар Самуил вече са в България, където днес българи могат да се поклонят пред един от владетелите, посветили управлението си в съхраняването, оцеляването и благоденствието на страната и народа си.