Новини
Търси

Участниците в климатичната конференция COP31 в Анталия продължават работата си и днес

Участниците в климатичната конференция COP31 в Анталия продължават работата си и днес

Te не постигнаха споразумение в предвидения срок

Участващите в годишната конференция за климата КОП31 (COP31) не успяха да постигнат споразумение в предвидения срок и днес продължават преговорите в опит да преодолеят разногласията си по редица въпроси, сред които изкопаемите горива и финансирането за справяне с последиците от климатичните промени, предаде Франс прес.

Снощи се очакваше конференцията на ООН в турския град Анталия да приключи. Делегациите се събраха на пленарно заседание, за да приемат пакет от технически решения.

"Близо сме до финалната права, но все още не сме стигнали до нея", призна председателят на форума Мурат Курум.

Той насрочи нова среща за тази сутрин и обеща в рамките на деня да бъде представено ново компромисно предложение, предава БТА.

Междувременно работниците започнаха да разглобяват павилионите, издигнати за двуседмичната конференция.

Като свидетелство за интензивните преговори на "финалната права", вчера следобед десетина държави, сред които Франция, Панама и Кот д'Ивоар, настояха заключителното решение на COP31 да съдържа ясен ангажимент за отказ от използването на изкопаеми горива.

За да избегнат провал на преговорите, съпредседателите на конференцията Австралия и Турция представиха в четвъртък проект за заключително решение, в който вече не се споменаваха изрично изкопаемите горива (нефт, газ и въглища), което предизвика остра реакция от страна на екологичните организации.

"На този етап никой не е удовлетворен", призна Алоизио Лопес Перейра де Мело, който отговаря за въпросите, свързани с климата, в бразилското министерство на околната среда.

Очакванията от тази важна среща под егидата на ООН бяха умерени, но Турция се надява тя да завърши с напредък. Постигането на съдържателно споразумение обаче още е далеч в настоящата сложна геополитическа обстановка, белязана от рязкото покачване на цените на енергията, свързано с войната в Близкия изток. На този фон е за отбелязване, че САЩ за пореден път не участват в конференцията.

Турция реши да постави в центъра на форума "електрификацията" на различните сфери на потребление, без обаче да уточни дали електроенергията трябва да бъде произведена от възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия, или от замърсяващите околната среда въглища.

В представения в четвъртък проект за заключителен документ се призовава "до 2035 г. делът на електроенергията в общото крайно енергийно потребление в световен мащаб да нарасне до 35%", при малко над 20% сега.

Друг разгорещено дебатиран въпрос е финансирането, което развитите държави - исторически отговорни за по-голямата част от емисиите - са се ангажирали да предоставят на развиващите се страни, за да им помогнат да преодоляват последиците от климатичните промени.

Африканският континент "няма да приеме резултат, който се свежда до декларации, без да бъдат осигурени необходимите средства за тяхното осъществяване", заяви министърката на околната среда на Гана Занетор Агиеман-Роулингс.

Преди конференцията европейците предупредиха, че нямат никакво намерение да предоставят допълнително финансиране и ще изпълнят само вече поетите ангажименти.

Преговорите бяха затруднени и от разногласия за графика за публикуване на докладите на Междуправителствената експертна група за изменението на климата (IPCC) – водещата международна научна институция в областта на климатичните промени.

Европейският съюз, най-слабо развитите страни и малките островни държави настояват следващата поредица от доклади на IPCC да бъде публикувана преди предвидената за 2028 г. "глобална равносметка" на усилията за намаляване на емисиите на газове с парников ефект. Държави като Саудитска Арабия и Индия обаче настояват това да стане през 2029 г.

Временният проект на документа изтъква също, че е много важно глобалното затопляне да бъде сведено до 1,5° по Целзий спрямо нивата от прединдустриалния период (1850–1900 г.) - едно от главните искания на малките островни държави, застрашени от покачването на морското равнище.

 

Водещи