Днес се навършват 1012 години от смъртта на един от най-значимите владетели на Първото българско царство, чието управление преминава в непрекъсната борба срещу византийската експанзия
На този ден през 1014 г. умира цар Самуил - владетелят, чието управление е свързано с последните десетилетия от съществуването на Първото българско царство. Според предадените в историческите извори сведения той умира след битката при село Ключ, след като вижда ослепените български войници. Самуил остава единственият владетел от средновековната българска история, чийто гроб и тленни останки са запазени.
Самуил е първият владетел от династията на Комитопулите. Историческите данни го поставят около 950-960 г. като най-малкото дете в семейството на комит Никола и Рипсимия.
Началото на управлението
След смъртта на цар Петър през 970 г. Самуил и тримата му братя поемат управлението на свободните български територии. След завръщането на цар Борис II от Цариград братята признават неговата власт.
След превземането на Североизточна България от Византия Самуил заедно с братята си управлява свободните български земи на запад от река Искър.
На Самуил е поверено управлението на най-северната част на държавата с център Видин. Той води военни действия в земите северно от Стара планина. След смъртта на братята си Давид и Мойсей Самуил постепенно се превръща в едноличен владетел на българската държава.
През 977 г. във Видин той посреща Роман - сина на цар Петър, който успява да избяга от Византия. Самуил признава Роман за законен български цар и става негов пръв пълководец. След идването на Роман на престола Скопие се превръща в новата столица на държавата.
Победата при Траянови врата
Под ръководството на Самуил българските войски разширяват контрола си на юг и овладяват Тесалия. След продължила три години обсада те превземат Лариса.
През 986 г. армията на византийския император Василий II обсажда Средец в продължение на 20 дни. След като Самуил се отправя към обсадената крепост, византийските войски са отблъснати.
На 17 август 986 г. българската армия под ръководството на Самуил разгромява войските на Василий II при прохода Траянови врата, а византийският император се оттегля към Филипопол.
Самуил става цар
През 997 г., след смъртта на цар Роман, Самуил е избран за български цар. Според някои исторически сведения той премества столицата първоначално в Преспа, а впоследствие в Охрид.
През 998 г. Самуил предприема поход срещу Сръбското княжество, за да предотврати възможността Византия да използва сърбите като съюзници. Българският владетел пленява княз Иван-Владимир и установява властта си в Зета, Дукла и Требине.
След признаването му за цар от папския престол Самуил сключва съюз с Унгария, укрепен чрез брака на сина му Гаврил-Радомир с дъщерята на унгарския крал Геза.
Самуил омъжва дъщеря си Косара за княз Иван-Владимир, който впоследствие е върнат като управител на Зета. Другата му дъщеря Мирослава е омъжена за пленения византийски военачалник Ашот Таронит, който става управител на Драч.
Последните години и войната с Византия
В началото на XI век отношенията между България и Византия отново се изострят и военният натиск върху българската държава се увеличава.
През 1001 г. Византия повторно завладява Североизточна България, а година по-късно си връща и Тесалия. Византийските войски обсаждат и превземат Видин в периода 1003-1004 г.
В опит да отклони вниманието на Василий II Самуил предприема поход в Източна Тракия и успява да овладее Одрин. Междувременно византийският император превзема Скопие, но претърпява тежко поражение при Перник. Самуил предприема и два похода срещу Солун. До 1013 г. продължават военните действия между двете държави, без да се стигне до решително сражение.
Битката при Ключ и смъртта на Самуил
За да спре византийските атаки, българската армия изгражда голяма преграда между планините Беласица и Огражден, в района на днешното село Ключ край Петрич.
На 29 юли 1014 г. обаче византийските войски успяват да заобиколят укрепленията и да атакуват българската армия в гръб. Самуил е принуден да отстъпи.
Около 14 000 български войници са пленени и според историческата традиция са ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един едноок войник, който да ги води.
Император Василий II получава прозвището "Българоубиец".
След поражението Самуил вижда ослепените си войници. Според разпространеното историческо предание гледката се оказва непосилна за него и той получава инфаркт.
На 6 октомври 1014 г. цар Самуил умира, оставяйки след себе си едно от най-драматичните управления в края на Първото българско царство.
