Според Атанасовски погребалната конструкция с тухли във формата на буквата „П“ е сред аргументите, които трябва да бъдат допълнително изследвани
Докато в София пренасянето на тленните останки, представяни като тези на цар Самуил, беше отбелязано с военни почести и църковна церемония, в Северна Македония стъпката предизвика критики и съмнения сред част от историците.
Основният спор е свързан с липсата на съвременно ДНК изследване, което категорично да потвърди самоличността на останките. Идентифицирането им се основава на археологическа хипотеза от 60-те години на миналия век, свързвана с гръцкия археолог Николаос Муцопулос.
Историкът проф. Александър Атанасовски отхвърля тезата, че останките са на Самуил. В интервю за Българското национално радио той поставя под съмнение както идентификацията, така и начина, по който тя се представя в България.
Според Атанасовски погребалната конструкция с тухли във формата на буквата „П“ е сред аргументите, които трябва да бъдат допълнително изследвани. Той посочва и версията, че при определени обстоятелства по време на Втората световна война останките може да са били пренесени в София.
Историкът оспорва и надписа върху саркофага в църквата „Света София“, на който Самуил е определен като „цар на българите“. По думите му няма запазен документ, в който владетелят сам да се е определял по този начин.
В същото време темата за историческото наследство на Самуил продължава да бъде чувствителна за България и Северна Македония. Двете държави имат различни интерпретации за владетеля и държавата, която той е управлявал, а историческите спорове често намират отражение и в съвременните политически отношения.
Според критиците на пренасянето на останките липсата на окончателно научно потвърждение оставя открит въпроса за тяхната идентичност. В България обаче те са приети като останките на средновековния владетел и бяха посрещнати с официални почести.
