Втората клетка е запълнена на около 95%, а изграждането на нова ще струва приблизително 2 млн. евро
Седем общини са изправени пред риск да останат без възможност за депониране на битовите си отпадъци заради почти изчерпания капацитет на регионалното депо край Оряхово. Проблемът засяга общините Оряхово, Бяла Слатина, Мизия, Хайредин, Козлодуй, Борован и Кнежа, съобщава БТА.
Според кмета на Оряхово Росен Добрев втората клетка на депото вече е запълнена на около 95%, а оставащият капацитет ще бъде достатъчен само за няколко месеца. В съоръжението ежедневно постъпват приблизително 100 тона отпадъци от седемте общини.
За изграждането на трета клетка са необходими около 2 млн. евро, а строителството и въвеждането ѝ в експлоатация ще отнемат най-малко седем-осем месеца при благоприятно развитие на процедурата.
Местната власт в Оряхово разчита на финансова подкрепа от държавата, за да бъде осигурено продължаването на дейността на регионалното депо.
"Не сме спирали да работим по темата от доста време насам. Надявам се, че ще имаме отговор от съответните държавни ведомства“, заяви Добрев.
Кметът на Бяла Слатина инж. Иво Цветков също изрази притеснение от ситуацията. Общината депонира приблизително 4500 тона отпадъци годишно и е втората по количество след Козлодуй.
По думите му община Оряхово вече придвижва необходимата документация към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Цветков посочи, че Бяла Слатина е готова при необходимост да отдели допълнителни средства за изграждането на новата клетка, но не е сигурен дали останалите общини ще имат такава възможност.
Кметът на Мизия Валя Берчева определи положението като изключително сериозно и предупреди, че не може да се допусне натрупване на отпадъци без възможност за тяхното извозване и депониране.
Тя уточни, че за третата клетка вече има одобрен проект и разрешение за строеж, но са необходими конкретни срокове и действия от Министерството на околната среда и водите и ПУДООС.
Сериозен проблем остава и неправилното изхвърляне на строителни, растителни и биоразградими отпадъци заедно с битовите, което затруднява тяхното сепариране.
Заради това община Мизия е започнала информационна кампания за правилното разделно събиране на отпадъците.
Подобни притеснения изрази и кметът на Кнежа Илийчо Лачовски. Според него законовите изисквания ограничават възможностите за използване на алтернативни места за депониране, а общината не разполага с необходимия финансов ресурс за участие в изграждането на новата клетка.
"Ние като общини сме скачени съдове – ако някои могат да отделят такива средства, други няма да могат да го направят веднага“, коментира Лачовски.
Той посочи, че Кнежа генерира между 300 и 350 тона битови отпадъци месечно, като в определени периоди количествата достигат 400 тона. От година и половина зелените отпадъци се събират разделно и се транспортират до компостиращата инсталация в Оряхово.
Кметът на Борован Иван Костовски заяви, че общината няма възможност да използва друго депо. По думите му съоръженията във Враца и Монтана са отказали да приемат отпадъците на Борован.
"Нямаме никакви варианти за депониране на друго място“, подчерта Костовски и призова държавата да оказва по-активна подкрепа на малките общини.
По-различна е ситуацията в Хайредин. Кметът Тодор Алексиев посочи, че заради сравнително малките количества отпадъци общината би могла временно да намери алтернативно решение. Той обаче обърна внимание на трудностите при въвеждането на разделно събиране сред местното население.
Според данни на предприятието "Регионална чистота Оряхово“ през миналата година са обработени общо 22 000 тона отпадъци от седемте общини. В момента всяка от тях заплаща по 21,47 евро за третирането на тон отпадъци.
Над 69 700 души живеят на територията на седемте общини според данните на Националния статистически институт към края на миналата година.
Основното притеснение на местните власти е, че оставащият капацитет на депото може да се изчерпи, преди новата клетка да бъде изградена и въведена в експлоатация.
Към момента не е обявено окончателно решение за финансирането и сроковете за изграждане на новото съоръжение. От община Козлодуй все още няма предоставена позиция по отправените от БТА въпроси.