Историкът определя връщането на останките на българския владетел от Солун в София като знаменателен факт в съвременната българска история
Според доайена на изследователите на българското Средновековие академик Васил Гюзелев няма съмнение, че откритите през 1969 г. в Преспа кости принадлежат на цар Самуил. Научните изследвания показват, че останките са от XI век, когато е живял българският владетел, а археологическите данни и надписите в базиликата на остров Свети Ахил допълват писмените исторически свидетелства.
Гюзелев е работил с гръцкия архитект-археолог проф. Николаос Муцопулос, който открива саркофазите и извършва проучванията на базиликата в Преспа.
В интервю за БНТ академикът припомня ролята на Самуил в българската средновековна история и значението на борбата му срещу византийската експанзия.
"Безспорно е че цар Самуил е една от най-значимите фигури в средновековната история на България, особено в ранносредновековния период, неговата дейност е свързана с борбата на България за запазване на независимостта на държавата срещу византийската експанзия. Той е син на българския комит, управител на област с център Средец, днешна София и негова майка е Римсимия. Това личи от поминалния надгробен надпис, който Самуил оставя на своите родител и на брат си Давид. Този надпис е намерен в село Герман в близост до Преспанското езеро", заяви акад. Васил Гюзелев.
По думите на историка българската държавност продължава и след смъртта на Самуил чрез неговите наследници. След него на престола се възкачва синът му Гаврил Радомир, а след убийството му властта преминава към Иван Владислав, син на Самуиловия брат Аарон.
Именно тази роднинска връзка според Гюзелев е сред основанията проф. Муцопулос да предположи, че откритите саркофази са свързани със Самуил и неговите наследници Гаврил Радомир и Иван Владислав.
"Тя продължава, тази българска държавност, както е известно от историята наследник на Самуил е неговият син Гаврил Радомир, който не е притежавал тези качества, а след убийството на Гаврил Радомир на престола се възкачва Иван Владислав, който е сина на самуиловия брат Аарон. Това именно позволява в голяма степен на гръцкия архитект-археолог проф. Муцопулос да изрази предположението, че намерените саркофази принадлежат на Самуил и на неговите родственици- Гаврил Радомир и Иван Владислав. Муцопулос е проучил и надписите, които са по стените на базиликата в Преспа, тези надписи показват именно основните митрополитски средища на България по това време, които в голяма степен имената им съвпадат с онова, което намираме в първата грамота, която Василий Втори Българоубиец издава през 1019 г. в полза на Охридската архиепископия", посочи акад. Гюзелев.
Академикът разказва, че връзката му с проф. Муцопулос започва още след обявяването на откритието през 1969 г. Първоначално гръцкият учен изследва базиликата на остров Ахил като архитект, а впоследствие се насочва към археологическите проучвания, при които са открити саркофазите.
"Това е една много дълга история и трябва да ви кажа тя е свързана с името на професор Муцопулос, който както казах е архитект - археолог и първоначално се е занимавал с проучване на базиликата, която се намира на остров Ахил, в качеството си на архитект. След това е преминал към археологическо изследване, след което намира тези неща, тези саркофази на Самуил и неговите родственици. С професор Муцопулос установихме тесни взаимоотношения, още когато беше оповестено за пръв път неговото откритие. То стана популярно у нас благодарение на една статия, която аз написах в тогавашния вестник "Антени", разказа Гюзелев.
Според него научните изследвания категорично установяват, че останките са от XI век.
"Доказано е категорично, че тези кости принадлежат на личности, които са от XI век и заедно с изследването на придружаващите ги археологически артефакти. Това се установява чрез използването на т.нар. въглерод 14 и се установява, че принадлежат на 11-то столетие. Това е достатъчен исторически факт. А пък вече другите неща, за които ние говорихме, те са на базата на изследванията на основата на писмените извори. Тук става дума за едно археологическо откритие, което пряко потвърждава писмените свидетелства", заяви академикът.
По думите на Гюзелев връщането на костите в България се е забавило заради редица изисквания от гръцка страна.
"Защото имаше много неща и много изисквания, които от гръцката страна се предявяваха спрямо България", обясни той.
В крайна сметка останките на Самуил и неговите наследници се връщат в България като част от договореност между София и Атина, която включва и връщането на църковни реликви на Гърция.
Академик Гюзелев прави ясно разграничение между историческата тежест на останките на българския владетел и църковната утвар, която България връща на Гърция.
"За нас костите имат свещено историческо значение, те са свещени, защото са свързани с една, със знаменити личности от нашата история, що се отнася до църковната утвар, която ние връщаме, тя няма такова историческо значение. Идването на мощите на Самуил и неговите наследници от Музея за византийско изкуство в Солун в България, в София, в мястото, което е свързано с управлението на неговия баща Никола, представлява един знаменателен факт в нашата съвременна история", подчерта акад. Васил Гюзелев.
