Проф. Иван Илчев: Завръщането на цар Самуил е удар не само в Скопие, но и за политиката на Белград

Завръщането на тленните останки на цар Самуил в България има не само историческо и символно, но и политическо значение. Това заяви пред БНР историкът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и негов ректор в два последователни мандата проф. Иван Илчев.

"Със завръщането на тленните останки на цар Самуил по-скоро става въпрос за събитие в политически план".

Според него подобно събитие може да има обединяващ ефект за българското общество.

"Действително има символно значение. Един народ има нужда да вярва в себе си. Има нужда да има ориентири. За съжаление, през последните десетилетия много от ориентираните на българския народ бяха объркани. Много често се сменяха примерите за подражание. Специално въпросът със Самуил ми се струва, че ще обедини голяма част от българския народ".

Илчев припомни, че за цар Самуил са запазени сравнително малко писмени сведения от неговите съвременници, докато голяма част от известните днес извори са създадени на по-късен етап. Според историка именно това е една от причините за противоречията около владетеля.

"Единият извор говори, че Самуил е висок, едър, много силен, а скелетът говори за човек, висок 1,60, което дори за онова време в никакъв случай не е висок човек. Самите извори си противоречат. Аз изключително много се надявам, за да се доближим до истината, че сега българските специалисти ще имат възможност да изследват, със средства на съвременната наука, останките, които са пренесени в България. До този момент български специалисти не са могли да работят с тези останки, така че сега тепърва, според мен, ни чакат години изследвания, за да се стигне до категорично мнение. И пак повтарям, в историята много, много рядко има категорично мнение".

По думите му достъпът на български учени до останките създава възможност съвременни научни методи да бъдат използвани за изясняване на въпроси, които досега са се основавали основно на противоречиви исторически извори.

Историкът коментира и произхода на цар Самуил. Той посочи, че бащата на владетеля е бил комитопул за македонските земи с център в София.

Според Илчев именно това прави по-вероятна тезата, че Самуил е роден в София, където е управлявал баща му, а не на територията на днешна Република Северна Македония.

По отношение на въпроса дали тленните останки на Самуил трябва да бъдат върнати на преспанския остров Свети Ахил, където е погребан и синът му Гаврил Радомир, Илчев посочи различни исторически и религиозни аргументи.

"От гледна точка на традицията на християнската религия, разбира се, тленните останки не бива да бъдат пренасяни. От друга страна, много добре знаете, че 30 или 40 години след смъртта на Наполеон на остров Света Елена, френската държава пренесе неговите останки, за да ги сложи в пантеона в Париж. Така че всяка държава може да направи това, за да създаде това, което през шестдесетте години френските историци нарекоха "места на паметта". Със сигурност в такова място на паметта ще се превърне с саркофагът в "Света София"".

Илчев припомни и работата на Мултидисциплинарната експертна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Република Северна Македония. По думите му една от първите теми, по които е било постигнато съгласие, е тази за цар Самуил.

"Едно от първите неща, за които се споразумяхме е, че Самуил е владетел на голяма държава, която съвременниците и огромното мнозинство от изследователите наричат Българска. Проблемът е, че когато в Северна Македония се смени правителството, те смениха всички членове на своята комисия. Не само това, а започнаха да ги наричат в медиите и в изказвания на държавни дейци "национални предатели" тези, които бяха допреди 2 години".

"За също това време в България се смениха мисля, че 6 правителства. Нито едно от тях, нито 1 министър на външните работи, не си позволи и за секунда да ни дава съвети как да се държим членовете на българската комисия и нито един член на българската комисия не беше сменен от правителството".

Според проф. Илчев връщането на останките на Самуил има значение и за регионалните отношения.

"Едно от основните темели на политика на Сърбия през последните 120-30 години, че и повече, е била да изолира България, да я обкръжи с държави, които са приятелски на Сърбия, но които са враждебни на България. В случая се получава, че България има добри отношения с Румъния, добри с Турция, а сега - много добри с Гърция, докато Сърбия няма тези взаимоотношения. Така че ударът е не само в Скопие. Ударът е и за политиката на Белград".

По думите му Гърция не заема страна в историческите спорове между София и Скопие, а действа в съответствие със собствените си политически интереси.

"Гърция преценява кое е изгодно за нейната политика - дали да е в много добри отношения с България, каквито е, дали може, на базата на тези много добри отношения да изтъргува нещо друго. Когато разбрах за споразумението, че вече е почти факт, уговорено е, първата ми реакция беше да се обадя на новия ректор на СУ и да я попитам дали знае нещо за това дали има някакви апетити към ръкописите, които се пазят в центъра Дуйчев в СУ -изключително ценни средновековни ръкописи. После звъннах и на министъра на образованието. Слава Богу, това не се е случило, поне до момента".

Илчев отбеляза, че Софийският университет предоставя възможност на гръцки учени да работят с артефакти, съхранявани в Института "Дуйчев", в съответствие с международна спогодба.

По думите му български и гръцки учени вече са издали съвместно "6-7 тома", посветени на ръкописите в Института "Дуйчев".

Според историка църковната утвар, която България предава на Гърция, има достатъчно аналози в страната.

"Това е размяна, но пак повтарям, това е много ценно за нас, защото за пръв път се дава възможност на български учени и аз съм сигурен, че те ще почнат да изследват тленните останки. Миниатюрни парченца от тях ще бъдат изпратени за изследване в най-реномираните световни лаборатории. След няколко години ще имаме доста по-добра представа дали Гаврил Радомир е бил в този саркофаг, дали Иван Владислав е там - неща, които, пак повтарям, ние за момента знаем преди всичко от изворите, а изворите понякога не са единни".

В края на разговора проф. Илчев постави управлението на цар Самуил в по-широк исторически контекст. Той припомни мащаба на византийската държава и военните сили, с които българският владетел се е сблъсквал.

Самуил е цар - войн, който през цялото си царуване удържа напора на Византия. В края на Х, началото на ХI в. Самуил има армия от около между 15 и 30 000 души. По същото време империята Сун в Китай има редовна армия от 1 400 000 души.

Историкът призова събитията около цар Самуил да бъдат разглеждани в по-широк контекст, като се отчита както мащабът на българската държава, така и огромното превъзходство на някои от съвременните й политически и военни сили.