Историкът очаква нови генетични изследвания на останките и смята, че събитието трябва да насърчи повече хора да се запознаят с делото на българския владетел
Хиляда години след смъртта си цар Самуил намери покой в родната си земя. Историкът проф. Георги Николов, един от задълбочените изследователи на епохата на Самуил, определи завръщането на останките му в България като един от най-вълнуващите моменти в живота си.
"Това беше един от двата най-вълнуващи момента в моя живот. Първият беше, когато се роди дъщеря ми. А вторият почувствах днес", заяви проф. Николов в предаването "Офанзива с Любо Огнянов".
Според него значението на събитието надхвърля самия ритуал по посрещането и погребването на останките на владетеля в родната му земя.
"Това, което се случи днес, възбуди нашата историческа памет. И това е добре. Но аз се надявам това събитие да накара много хора да отворят книгите за Самуил или за неговата епоха и да научат повече за делата му", каза проф. Николов.
Историкът припомни, че идентифицирането на останките като принадлежащи на цар Самуил се основава на съвкупност от исторически и археологически данни.
Сред тях е сведението на византийския историк Михаил Аталиат за съдбата на Самуил след битката при Беласица. Друг важен факт е, че владетелят пренася мощите на Свети Ахил от Лариса и изгражда базиликата на остров Свети Ахил, където впоследствие е погребан.
"Има редица елементи, които, взети вкупом, показват, че това е погребението на Самуил", посочи проф. Николов.
Според историка бъдещи генетични изследвания могат да дадат допълнителна информация за родствените връзки между хората, погребани в базиликата. От четирите саркофага три съдържат кости, като най-добре са запазени останките на Самуил.
Проф. Николов обърна внимание и на последния саркофаг, обозначен от откривателя Николаос Муцопулос като "Делта". Той е без капак, но според историка размерите на откритата мраморна плоча с надпис от Герман удивително съвпадат с размерите на липсващия капак.
"На този надпис Самуил казва, че прави помен на баща си, майка си и брат си Давид. Тоест аз очаквам, че там са били или погребани, или препогребани, или символично погребани тези три личности - комит Никола, майка му Рипсимия и брат му Давид", обясни проф. Николов.
По отношение на произхода на майката на Самуил - Рипсимия, историкът отбеляза, че името ѝ е свързано с арменска светица. Той допусна и по-широка връзка между рода на Самуил и старата българска династична традиция.
"По мое мнение Самуил и неговите братя, комитопулите, са кръвно родствено свързани със старата прабългарска династия, която започва от хан Крум", каза той.
Проф. Николов разказа и за възхода на комитопулите след смъртта на цар Петър. Византийските извори посочват Давид, Моисей, Аарон и Самуил, но според историка редът, в който са изброени, не означава непременно ред на възрастта им.
"По мое мнение те са изредени не по възраст, а по реда, по който са загинали", обясни историкът.
Един от ключовите моменти във възхода на Самуил като военачалник е победата при Траянови врата през 986 г. Според проф. Николов именно това сражение показва военните качества на бъдещия цар.
"Той, макар да не е цар, се е оказал първият военачалник на държавата", каза историкът.
Победата при Траянови врата е първата голяма среща между Самуил и Василий II на бойното поле, а втората и съдбоносна среща между двамата идва десетилетия по-късно при Беласица.
Проф. Николов коментира и въпроса кога Самуил получава царската си титла. По думите му няма достатъчно подробни сведения за самата церемония, но най-вероятно коронацията е била извършена от тогавашния български патриарх.
