Министър-председателят Румен Радев свиква среща с представители на институциите във връзка с поразените от дронове два кораба в българската икономическа зона в Черно море
"Атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море се увеличават, а последният инцидент поставя сериозни въпроси за сигурността на корабоплаването и реакцията на българските власти".
Това коментира Ангел Найденов, бивш министър на отбраната, във връзка с атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона. По първоначална информация единият кораб – ALFA WATAN, плаващ под флага на Того, е получил тежки конструктивни повреди и е потънал. Вторият – ABLE, под флага на Палау, е бил ударен и на борда му е избухнал пожар. 18-членният му екипаж е бил евакуиран и спасен от българския ферибот DIOSCURIA.
Според Найденов случилото се трябва да бъде разглеждано на фона на сериозна ескалация на рисковете за търговското корабоплаване в Черно море.
„Само за времето от 21 юли до 28 септември са регистрирани 156 атаки срещу търговски кораби в украински и руски води, при само 12 за същия период на миналата година“.
По думите му за същия период са регистрирани и 139 атаки срещу пристанища и пристанищни съоръжения в Русия и Украйна. Найденов обърна внимание и на атаките срещу търговските маршрути и пристанищата в украинската част на делтата на Дунав.
Според него това поставя под риск износа на украинско зърно и съответно продоволствената сигурност на регионите, които зависят от този износ. От друга страна, украинските атаки са насочени срещу руски пристанища, пристанищни съоръжения и кораби, свързвани с т.нар. „сенчест флот“, чрез който се транспортират нефт и нефтопродукти.
„За този период от време са регистрирани 45 атаки срещу кораби във води, които доскоро се смятаха за сравнително безопасни и не толкова високорискови“.
По думите му това вече има пряко отражение и върху застраховането на корабите. Част от застрахователите в Лондон са определили райони, попадащи в изключителните икономически зони на България, Румъния, Турция и Грузия, като високорискови. Това означава по-високи застрахователни разходи и по-голям риск за международното търговско корабоплаване.
Според Найденов ключов детайл при оценката на инцидента е къде точно е извършена атаката. Териториалното море се простира до 12 морски мили от изходните линии и е част от територията на държавата. При изключителната икономическа зона режимът е различен – България има суверенни права и определени юрисдикционни правомощия, но това не означава, че зоната е част от територията на страната по същия начин като териториалното море.
Българското законодателство изрично предвижда и свобода на корабоплаването в изключителната икономическа зона. Именно затова местоположението на атакуваните кораби е съществено за международноправната оценка и за възможните действия на България.
Найденов посочи, че рисковете за корабоплаването не се изчерпват с директните атаки. Опасност представляват и дрейфиращи морски мини, както и останки от свалени дронове, които могат да попаднат във водите на Черно море.
Сред предприетите мерки е съвместната противоминна групировка между България, Румъния и Турция, в която участват минни ловци от трите държави. Друг важен елемент е системата за ситуационна осведоменост, която позволява наблюдение на морската обстановка и реакция при необходимост от страна на военноморските сили и морските власти.
Според Найденов трябва да продължат и дипломатическите усилия в рамките на Международната морска организация за гарантиране на свободата и безопасността на търговското корабоплаване.
По думите му потвърждението, че руски дронове са атакували корабите в българската изключителна икономическа зона, изисква анализ и реакция от страна на българските институции.
„Има, разбира се, дипломатически мерки и съответно изявления, които могат да бъдат предприети от правителството“.
Найденов припомни и предишни инициативи за прекратяване на атаките срещу търговски кораби в Черно море, включително предложения, свързани със спиране на ударите срещу плавателни съдове, превозващи украинско зърно, и срещу руски кораби, транспортиращи нефт и нефтопродукти. Според него подобни инициативи са част от по-широките усилия за деескалация и прекратяване на бойните действия.
Той коментира и реакцията на България в рамките на НАТО и Европейския съюз. По думите му реакциите на съюзниците вече са били на няколко нива и са отразени в документи и декларации както на НАТО, така и на ЕС.
Той посочи, че по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк също е било отделено внимание на сигурността на корабоплаването в Черно море и е отправен призив за прекратяване на атаките срещу търговски кораби.
Последният инцидент показва, че рискът за цивилното корабоплаване вече се разпростира и към райони, които доскоро са били определяни като относително безопасни. Атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона поставя въпроса и за това какви допълнителни мерки за наблюдение, защита и международна координация ще бъдат предприети.
По-късно днес министър-председателят Румен Радев свиква среща с представители на институциите във връзка с поразените от дронове два кораба в българската икономическа зона в Черно море.
Участие ще вземат представители на Министерството на отбраната, на вътрешните работи, на транспорта, на околната среда и водите, на президентската институция и на службите за сигурност.
Премиерът Румен Радев ще направи изявление за медиите в началото на срещата в 11:15 часа.
Както по-рано съобщихме - в акваторията на Черно море, източно от град Бяла и нос Свети Атанас, се провежда мащабна спасителна операция. До извънредната ситуация се стигна след координирани атаки с дронове срещу търговски кораби в района. Според информация на специализирания портал Maritime.bg, това е първото подобно нападение срещу плавателни съдове в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България.
В центъра на спасителната акция се озова плаващият под български флаг ро-ро/пътнически ферибот DIOSCURIA, който незабавно промени курса си, за да окаже помощ на бедстващите екипажи.
По предварителни данни мишена на въздушните удари са станали два търговски съда. Това са корабът за генерални товари ALFA WATAN, плаващ под флага на Того, и плаващият под флага на Палау моторен кораб ABLE.
Вследствие на атаката ALFA WATAN претърпя критични повреди и потъна източно от българските брегове, като към момента все още няма официална информация за съдбата на неговия екипаж. На борда на другия атакуван кораб, ABLE, е избухнал сериозен пожар. Това е принудило целия 18-членен екипаж да напусне плавателния съд. Всички те са успешно евакуирани и приети на борда на българския ферибот DIOSCURIA.
Сред спасените моряци има ранени, на които е оказана първа медицинска помощ директно от българския екипаж. В момента на борда се координира спешна последваща евакуация на пострадалите към болници на сушата. Към този час произходът на безпилотните летателни апарати остава в процес на изясняване от компетентните органи.
