Президентът настоя за национална платформа за изкуствен интелект и обучения за ученици и учители, като подчерта необходимостта от защита на човешките ценности
Президентът Илияна Йотова призова за по-голяма отговорност към децата при навлизането на изкуствения интелект в ежедневието. При откриването на форума "AI EXPO Bulgaria 2026" държавният глава постави въпроса за влиянието на новите технологии върху подрастващите и необходимостта от национална стратегия за тяхното безопасно използване.
Йотова повдигна въпроса дали родителите биха били спокойни, ако играчка с изкуствен интелект започне да напътства и съветва децата им, като постепенно замества родителското внимание.
Според президента България се нуждае от национална платформа за използването на изкуствения интелект във всички области, като специален акцент трябва да бъде поставен върху децата и образованието.
Тя настоя за обучения в училищата, включително за учителите, така че новите технологии да се използват отговорно, без децата да се превръщат в "клонинги на високите технологии".
В изказването си Йотова подчерта, че оценката на ползите и рисковете от изкуствения интелект трябва да се основава на принципа, завещан още от Хипократ - преди всичко да не се вреди.
"И днес всяка технология, всяко действие или бездействие, трябва да следва посоките на един изпитан нравствен компас, който е стар колкото човечеството - дали е от полза за хората, не за определен индивид или група, а за всички. Дали съхранява човешкото достойнство. Дали създава хоризонти към свят, в който искаме да живеем", заяви държавният глава.
Президентът засегна и въпроса за европейските регулации в областта на изкуствения интелект. По думите ѝ Европейският съюз е постигнал историческо съгласие за цялостна регулаторна рамка, която поставя човека, неговите права и сигурност в центъра на технологичното развитие.
Йотова обаче предупреди, че съществува риск Европа да се превърне в континента, който най-добре регулира изкуствения интелект, без да бъде сред водещите в неговото създаване.
"Европейците не само не съумяваме да определяме тенденциите, а се налага да ги догонваме и да се адаптираме към тях. И тъй като не ние задаваме темпото в голямата надпревара, струва ми се, че все повече не ни достига въздух да участваме в състезанието", посочи тя.
Според президента България има необходимия потенциал да се превърне в технологичен лидер в тази част на Европа, вместо да остане единствено потребител на новите технологии.
Като примери за постиженията на страната в сектора Йотова открои научния капацитет на института INSAIT и изграждането на българската AI фабрика BRAIN++.
Проектът е на стойност около 90 милиона евро и се очаква да осигури модерна изчислителна инфраструктура за научните изследвания, бизнеса и публичния сектор. По думите на държавния глава той ще подпомогне развитието на младите български учени и задържането на талантите в страната.
Йотова посочи, че изкуственият интелект може да намери приложение при решаването на конкретни проблеми в индустрията, здравеопазването, образованието, финансите, администрацията и малкия и средния бизнес.
Същевременно тя отбеляза, че не може да се очаква бизнесът да бъде подготвен за новата технологична реалност, ако институциите все още изграждат механизмите за нейното регулиране.
Президентът призова за дългосрочна национална визия, инвестиции в знания и умения и стратегическо партньорство между държавата, научните среди и предприемачите.
"В центъра на технологичната промяна трябва да остане човекът - неговата свобода, сигурност и благополучие. Технологиите могат да ускорят развитието, но човешките ценности и разум трябва да определят посоката", заяви Йотова.
Форумът "AI EXPO Bulgaria 2026" е посветен на приложния изкуствен интелект и събира международни лектори, представители на държавните институции, научната общност и технологичния сектор.