Хулио Веласкес успя за година и половина напълно да преобрази Левски
Когато Хулио Веласкес пое Левски, малцина очакваха, че само за година и половина ще успее да изгради отбор със собствен почерк. Днес "сините" вече имат ясно изразена игрова идентичност, а една от най-характерните черти на тима е начинът, по който изглежда след почивката.
Все по-често Левски не решава двубоите още през първите 45 минути. Вместо това "сините" контролират темпото, търпеливо търсят слабостите на съперника и го принуждават да изразходва огромно количество физически сили. Именно тук се вижда и една от най-силните страни на екипа на Хулио Веласкес – физическата подготовка. Благодарение на работата на кондиционния щаб футболистите на Левски успяват да поддържат високо темпо до последния съдийски сигнал, докато много от противниците започват да отстъпват след почивката. Точно тогава идват и тактическите корекции на Веласкес, които в немалко случаи се оказват решаващи и променят развоя на срещата.
Не е случайно, че испанският специалист често остава по-дълго от останалите треньори в съблекалнята по време на почивката. Именно тогава той изглежда печели най-важната тактическа битка. Старото футболно клише, че големите треньори заработват заплатата си между двете полувремена, трудно би могло да опише по-добре работата на Веласкес.
Въпреки резултатите, испанецът продължава да бъде поставян под съмнение. Най-често критиките са свързани с липсата на типичен централен нападател.
"Левски не може да играе без №9."
"Левски без таран не е Левски."
"Това не е левскарското ДНК."
Хулио Веласкес обаче никога не е бил треньор, който взема решения, за да се хареса на публиката. Той се доверява единствено на собствените си виждания и не се отказва от тях дори когато общественото мнение е срещу него.
Точно това се видя и през миналия сезон, когато Евертон Бала, по природа ляво крило, беше преквалифициран като централен нападател и завърши като голмайстор на Първа лига с 18 попадения. Срещу Борац Баня Лука пък ролята на "деветка" изпълни Рейналдо - отново крило, което се отблагодари с два гола и спечелена топка при първото попадение.
Друг детайл, който често остава незабелязан, е начинът, по който Веласкес управлява кадровите проблеми. Дори когато разполага с редица отсъстващи основни футболисти, испанецът рядко търси оправдания. Вместо това намира решение с наличните играчи и успява да извлече максимума от тях.
Може би именно това отличава треньора от Саламанка. Не гръмките изказвания, не постоянните промени в схемите, а спокойствието, с което следва собствената си философия. Той не се влияе от общественото мнение, не променя идеите си след една критика и не търси оправдания след трудните моменти.
За година и половина Хулио Веласкес превърна Левски в отбор, който знае как да печели по различни начини. А когато най-силното оръжие на един тим е способността му да излиза по-добър след почивката, заслугата трудно може да бъде на някой друг освен на човека, който стои пред тактическата дъска.
