Хората да следят пенсионната си партида като банкова сметка, препоръча Несторова
Новата мултифондова система за втората пенсия влиза в сила от 1 януари 2027 г. От 1 септември
до 30 ноември 2026 г. хората могат да изберат в кой от трите типа подфондове да бъдат инвестирани спестяванията от 5% от осигурителния доход, които им се вземат всеки месец от заплатата. Трите подфонда, според инвестиционния риск, са динамичен, балансиран и консервативен. Какви са разликите между тях и ще има ли принос към икономиката на България подобна инвестиция – прочетете в интервюто на Весела Веселинова със Светла Несторова - член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Госпожо Несторова, кое налага парите ни от втория пенсионен фонд да бъдат инвестирани в тези три категории?
В момента парите от пенсионните фондове се инвестират на принципа „един размер за всеки“ – независимо дали човекът е млад и има пред себе си десетки години, или ще се пенсионира догодина, се прилага един и същ инвестиционен подход. На практика нуждите на хората в различните периоди от
живота им са различни. Тук става въпрос за т.нар. „подход на инвестиране според жизнения цикъл“. При него парите на младите хора, които имат дълъг инвестиционен хоризонт, могат да бъдат инвестирани по-динамично, за да се увеличат повече, което ще доведе до по-големи суми по личните им партиди. За хората в предпенсионна възраст основният приоритет би трябвало да е натрупаните до момента средства да бъдат запазени.
Подходът на жизнения цикъл е международно известен и се прилага от години. Така се осигурява възможност парите в пенсионните фондове да бъдат инвестирани спрямо периода, който остава на човека до пенсия. Реално подобно решение за влагане на средствата в различни подфондове би донесло по-висока пенсия от втория стълб, когато настъпи моментът на пенсиониране.
Законът дава свобода – хората, които не желаят парите им да бъдат инвестирани в динамичен подфонд, могат да останат до края в консервативния. Тези, които искат парите им да се инвестират по-динамично, дори да са над 50 г., могат да изберат по-динамичен подфонд. Единственото задължение, предвидено от закона, е – три години преди навършване на възраст за пенсиониране, парите да бъдат в консервативен подфонд. Целта е да бъде защитена натрупаната в годините назад доходност.
Кой стои зад консервативния, динамичния, балансирания подфонд? Това български държавни предприятия ли са?
Не. Трите подфонда – динамичен, балансиран и консервативен означават, че инвестиционните портфейли в пенсионните компании ще имат различен характер. Това означава, че спестяванията на младите хора ще бъдат инвестирани по-динамично – в книжа с променлив доход. Средствата на хората между 50-60-годишна възраст ще бъдат инвестирани балансирано – горе-долу половината портфейл ще бъде в по-динамични книжа, а другата – в книжа с фиксиран доход. Парите на хората от 3 г. преди пенсиониране ще бъдат инвестирани изключително консервативно - например в Държавни ценни книжа и инструменти, които са по-малко податливи на пазарните движения. Конкретните имена, конкретните акции, конкретните географски дестинации ще бъдат различни за различните компании. Всяка компания се стреми да разпредели риска по множество географски дестинации, множество икономически сектори. Не става въпрос парите да се инвестират в едно-две предприятия.
В момента активите ма пенсионните компании са над 17 млрд. евро. Това са големи инвестиционни портфейли, които се управляват отговорно, стабилно, за да се получи най-добър за осигурените резултат.
Как с парите от пенсионните фондове може да бъде подпомогната българската икономика?
Това е много важен въпрос. Ако трябва да сме честни, дългосрочните спестявания за пенсия на населението са много добър капитал, който да бъде инвестиран в българската икономика и българската инфраструктура. В България до момента това беше много трудно. Промените в Кодекса за социално осигуряване дават възможност при определени условия, до 10% от портфейлите да бъдат инвестирани в инфраструктурни проекти. Средствата могат да бъдат вложени във всякаква инфраструктура – транспортна, енергийна, образователна – всякаква инфраструктура с ясен хоризонт. И това е възможност, а не задължение - всяко дружество ще решава само. Инвестирането в дългосрочни инфраструктурни проекти от една страна може да подпомогне развитието на икономиката, а от друга
може да даде сигурен и гарантиран доход на бъдещите пенсионери. Така може от една страна – да живеем в по-подредено общество, от друга – спестяванията за пенсия се увеличават.
Каква е гаранцията, че няма да бъде злоупотребено с тези пари?
Гаранциите са на няколко нива. Първо - всички брутни вноски на хората по втория пенсионен стълб са
гарантирани от закона. Второ – с новите промени се гарантира и размерът на втората пенсия - тя ще може само да бъде увеличавана, но не и да намалява. Гаранциите за инфраструктура са указани в нормативната база – има задължителни критерии, за да се случи подобно инвестиране, най-малкото, това биха били ценни книжа или инвестиционни инструменти, които са част от регулирания европейски пазар и върху които се прилага комплексния набор от европейското законодателство, за осигуряване на прозрачност, адекватно управление и дългосрочна стабилност.
Общинският съветник Ваня Григорова и икономистът Руси Статков оспорват ползите от частните пенсионни фондове, изтъквайки, че те са в ущърб на хората. Как може да ги оборите?
Техните твърдения имат законова контрааргументация. Средствата на хората по втория пенсионен стълб са лични, гарантирани, наследяеми пари. Всички други средства – от първия стълб (НОИ), от данъци и такси, отиват за покриване на текущите разходите в държавата за дадената година. Личните спестявания, които се натрупват във втория стълб на името на всеки човек, са гарантирани, инвестират се и носят доходност. Освен това, ако се случи някакво злощастно събитие, те са наследяеми. От всички пари, които ви се удържат от заплатата, само тези във втория стълб се спестяват, нарастват и ще се върнат във Вашето семейство.
Към момента колко души се осигуряват в частните пенсионни фондове?
В капиталовата част на втория и третия стълб сега се осигуряват 5 165 576 души, което на практика е цялото население в трудоспособна възраст, родено след 1959 г.
От кога започна това осигуряване?
Тристълбовият модел работи от 2002 година – вече 24 години. Това е около половината от един осигурителен цикъл - повече от 40 г. е времето, в което сме на трудовия пазар. По принцип беше планирано отчисляването за втора пенсия вече да бъде 7% от заплатата, но не се се стигна до там, вноските останаха на 5%.
Колко са случаите на наследяване на втора пенсия?
На практика компаниите изплащат и еднократни, и наследствени пенсии. Откакто започнаха плащанията около 300 млн. евро са изплатени за инвалидност и на наследници. Плащанията за инвалидност започнаха от първата година, а от 5 години започнаха и плащанията на втората пенсия. Първоначално плащахме пенсии само на жени, защото се пенсионират по-рано, сега плащаме и на
мъже.
Изследване на „Тренд“ показва, че около 27% от българите не знаят къде са техните пари за втора пенсия. Какви практични стъпки може да направи един човек, за да проследи тези свои пари?
Хората могат да направят избор, различен от предвидения в закона между 1 септември и 30 ноември. Предполагам, че повечето хора поради несигурност няма да направят този избор. Много ми се иска клиентите, дори да не направят съзнателен избор на инвестиционните портфейли, да научат поне в коя пенсионноосигурителна компания са техните пари, какво се случва с тях и колко натрупвания имат по своите партиди. Мнозина имат чувствително натрупване и дори не знаят за това.
Как може да се провери това?
Единият вариант е да се обадят по телефона на НАП на 070018700 и с данните от личната карта могат да разберат в коя компания са. След това да се свържат със своя пенсионен фонд, който всяка година им изпраща извлечение. Ако не сте получили извлечение, може да има промяна в адреса или недоставена поща. Тогава е добре да потърсите информация в своя фонд. Човек може да заяви електронно пращане. Много компании имат електронни приложения, които могат да се инсталират на телефона. Човек може да смени компанията, ако не харесва услугите, които получава.
Как да опазим парите си от недоброжелатели?
Удивително голяма група сега се изживява като осигурителни посредници и това е причина промените в Закона да предвиждат промени в тази посока. Предвижда се всички осигурителни посредници да се лицензират от Комисията за финансов надзор. Осигурителен посредник ще бъде професия, за която
се учи, държат се изпити пред регулатора и се взема лиценз. Клиентите могат да проверят дали представителят на компанията има валиден лиценз на сайта на КФН. В 21 век човек може сам дигитално да провери къде са парите му и да промени своя избор.
Съветвам хората да намерят спестяванията си, да проверят каква доходност се е натрупала. Важно е хората да се отнасят към своите пенсионни партиди така, както се отнасят към банковите си сметки. Това са техни лични средства, трябва да знаят къде са и какво се случва с тях.
