Мария Методиева пред Таралеж: В соцалното предприятие "Чудната градина" имаше три сватби, чакаме четвърта

На 14 октомври управителите на социалното предприятие "Чудната градина" в Добрич, където работят хора с интелектуални проблеми, разбират, че трябва да уволнят работниците в оранжерията. Причината - не са спазили всички изисквания на програмата, по която са се надявали да получат финансиране. Техният проект е в Добрич - далеч от погледа на властта. Хората, с които работят са пълнолетни и за тях това е единствената възможност да имат работа, да се интегрират в обществото. Хасан Ефраимов и Мария Методиева уверяват, че проектът им - "Чудната градина", е първият подобен проект в България. И въпреки всички битки през изминалите години те се изправят пред най-страшната - бездушието на закона. Дали ще успеят да преминат през нея, ще видим. Таралеж беше първата медия, която реагира на случая. Представяме ви разговор с Мария Методиева. По професия тя е учител по френски. Работила е като консултант в нестопанския сектор и 24 години е била управител на фондация „Св. Николай Чудотворец“ – залегнала в основата на проекта „Чудната градина“.

Госпожо Методиева, какъв е проблемът с оранжерията „Чудната градина“?

Кандидатствахме за финансиране от държавата. Изискването е да отчетеш похарчените средства и чак тогава да ти върнат парите, за да можеш да продължиш. Ние имаме опит с проекти, фондация „Свети Николай“ е от 29 години, работим заедно по проекта „Чудната градина“. Познаваме работата с хора с интелектуални затруднения, с някои от тях работим вече над 20 години. Видели сме целия им живот, предприятието сме създали за тях, не за себе си. Аз съм зарязала всичко в живота си, за да мога да правя само това, не да си купя джип, а да осигурим работа на тези хора. Сега отделихме пари, за да започнем подобен проект и ни казват, че не отговаряме на заложените условия.

Какви бяха Вашите грешки при представянето на проекта?

Регистрирали сме хората в Бюрото по труда преди да ги назначим, за да могат да вземат обезщетение за безработица. Гледахме да ги назначим по-бързо, за да имат заплати. Грешката е моя. Трябваше да стоим, да чакаме, да спазим срока.

Какви доходи имат хората, работещи в „Чудната градина“?

Те имат пенсии. Много от хората с интелектуални, двигателни или други дефицити, живеят само с пенсии. При нас тези хора имат и заплата, което увеличава доходите им. Затова се радвахме, когато най-сетне се появиха тези програми - за да могат да имат и заплати. Досега сме работили само с Агенцията по заетостта. Там проверката е още в началото – ако лицето не отговаря на условията, ти нямаш право да го назначиш. В случая проверката е след трите месеца, когато парите вече са похарчени. 

Какъв е средния месечен размер на пенсиите, които получават хората с увреждания?

Към днешна дата, работещите имат пенсия около 360 евро, на неработещите – още по-малко, около 300 евро. С интеграционните добавки получават около 400 евро месечно. Абсурд е с тези пари да живеят на квартира.
Въпросът тук не е, че работата дава много повече от доходи на тези хора. Въпросът не е дали ще имаш 400 или 1200 евро. Въпросът е да имаш самочувствие, лично достойнство и да се чувстваш равнопоставен. Това дава правото на труд.

Откъде са парите, с които започнахте настоящата програма?

От предприятието „Чудната градина“, защото сме стискали всеки лев от домати, продавани по 1 евро. Спестихме пари, за да не теглим кредити, както правехме при предните проекти. Искахме да обезпечим първите три месеца на сегашния проект. Когато свършихме парите, ни казват че не могат да върнат средствата, защото повечето от назначените лица не отговарят на условията – били са Трудовата борса по-малко от необходимото време. Ние не сме дочели правилно указанията и сме бързали да ги назначим, защото искаме те да получават заплати.
Тази програма не е написана за социални предприятия. Ако я сравните с всички останали програми по европейски фондове, ще видите, че няма никаква разлика. Кое я прави по-социална? Ще бъдат финансирани над 100 социални предприятия.

В България има ли толкова реално социални предприятия?

Появиха се много в последните две години. Ще видим като свърши програмата колко са останали, повечето са фалшиви. Тези, които започнахме преди години, се познаваме поименно. Познаваме се, защото сме с тези казуси от години. Не сме бизнес, който назначава трима души с увреждания, за да отговорят на програмата и да усвоят пари. Вероятно ще си изпълнят и проектите, защото имат пари за консултанти.

Кои са хората, които създадоха „Чудната градина“, как се роди идеята? 

Идеята се роди преди години, когато свалиха запрещенията на няколко души, беше прецедент. Оказа се, че не е решен никакъв проблем. Докато хората бяха под запрещение, нямаха право да работят. Когато им свалиха запрещението, никой не ги наемаше на работа. Тогава си казах, че ще им стана работодател, защото ги познавам. По професия съм учител по френски. Години наред работих като консултант на свободна практика в нестопанския сектор. Управител съм от 24 години на фондация „Св. Николай Чудотворец“. Създадохме я с д-р Хасан Ефраимов, който е акушер-гинеколог и работи на три места като лекар, кара трактора в „Чудната градина“ и работи100 неща едновременно. Д-р Ефраимов стана председател на фондацията, а аз – мениджър на „Чудната градина“. 

На колко души бяха свалени запрещенията?

На шестима. Тогава се роди идеята да направим социално предприятие, където те да работят, защото само аз ги познавам. Реших аз да съм им работодател. Тогава се запознахме с д-р Ефраимов, идеята толкова му хареса, че двамата създадохме това предприятие. Започнахме преди 9 години. Докато намерим пари за начало, докато получим парите – 12 000 лева (6 хил. Евро) за най-добър бизнес план, мина време. Имахме пари за една оранжерия само. Оборотът ни за тези години може да е стигнал до 1 млн. евро. Това са пари от оборот под формата на заплати, инвестиции, проект и самоиздръжка. Ние сме едно от успешните социални предприятия. За нас е много емоционално след толкова упорит труд да устоим през годините, да се справим без финансиране, без средства – без нищо. Толкова се надявахме на държавна подкрепа и тази очаквана подкрепа ни закопа! 

Досега имали ли сте държавна подкрепа?

Не. За пръв път беше.

Колко години оцелявате без никакви държавни субсидии?

Идеята започна преди 9 години, реално работим седем години. Имали сме подкрепа от местния бизнес, от корпоративния бизнес, от Общината, Общинския съвет и от нашите съграждани.

Колко души работят в „Чудната градина“?

Започнахме с 22 души. През градината са минали повече от 30 души. Тя е направена за подкрепа на хора с интелектуални затруднения. Имали сме хора с двигателни и сензорни затруднения, както и с психични заболявания. В момента работят 14 души. Минали сме много неща. Представете си – 50-годишен мъж, който купува първата си трудова книжка – тогава имаше хартиени трудови книжки. След първите месеци работа в Градината те се почувстваха различно, защото хората започнаха да ги приемат като равнопоставени. Истинската промяна е в хората, които се чувстват истински подкрепени. 
Направихме апартамент за четирима от младежите, които изведохме от институции. Това е първото защитено жилище в България, което работи без държавна субсидия. В него младежи с увреждания живеят самостоятелно. Обикновено подобни младежи без семейства живеят в институция. Ние успяхме да покажем, че с малко подкрепа те могат да се справят сами. Това е единственото подобно жилище, ние го създадохме. Въпросът е сега как ще се издържат, когато нямат заплати. В началото бяха четирима, сега едното момиче си има приятел и вече е при него.

Какъв е животът в „Чудната градина“?

За годините, в които работим заедно, се създадоха три семейтсва – благодарение на това предприятие. Бяхме на три сватби, чакаме четвъртата. Това са промени, които трудно могат да се опишат с думи.

Колко годишни са хората, които живеят в това социално жилище?

Те са на различна възраст. Познаваме ги от съвсем млади, когато бяха в институция. Не са били деца. Вече четири години са в този дом. Две от момичетата са на по 33 години, другото е на 28 години. Те не плащат наем.

Имаше ли подигравки към вас в началото?

Когато нарекохме градината „Чудна“ имаше доста ирония, преди да бъде създадена – тя беше скрито бунище в централна градска част. То беше място, обрасло с храсти и треви. Когато бавно и полека започна да се превръща в градина, подигравките спряха. След 2-3 години може пак да стане бунище, ако сега спрем.

За хората с интелектуални дефицити се сещаме, когато в обществото се чуе за някой драстичен случай. Психологът Иван Владимиров беше застрелян от свой съсед. Подобни проекти могат ли да намалят агресията в обществото?

Проектите дават самочувствие и смисъл на всеки, който е ангажиран, който се почувства равнопоставен. Инцидентите, предизвикани от агресия, обикновено са от хора, които се чувстват изоставени, неприети. Всеки може да влезе в ролята на агресор или жертва, когато няма подкрепа. Възможността за работа може да накара да приеме тези хора с други очи.

Поддържате ли контакти със сдружения от други страни?

Ние така започнахме – благодарение на партньори в чужбина. Преди 30 години беше доста сложно в България. През 1997 г. имаше Агенция за помощите, времената бяха съвсем различни. Минахме цялата драма с Домовете за деца и затварянето на тези институции. Тогава нямаше нито една социална услуга. Минахме през всичко това – създаване на социални услуги, на социални центрове и оборудването им, на обучение на специалисти, защото нямаше такива. Минахме през раздаване на помощи, през съдебни дела – какво ли не, докато създадем социално предприятие. Борбите ни са били толкова много и толкова изтощителни през годините, че не мога да ги разкажа накратко.
На фона на това, че не знаем дали ще продължим да съществуваме, утре (интервюто е взето в сряда вечерта - б.а.) идват родители на деца от Русе, които да почерпят от нашия опит. Какво да им кажа?
По време на COVID д-р Хасан Ефраимов, с когото движим „Чудната градина“ беше интубиран два месеца. Той е един от десетимата, оцелели след интубация в България. Децата знаеха, че е болен, но не знаеха колко е болен. Когато го изписаха, този 90-килограмов мъж тежеше около 48 кг, приличаше на скелет. Закарах го с колата, те едва го познаха. Всички плакаха. Той бавно се възстановяваше. Идваше всеки ден с инвалидна количка.
Тази градина е наша лична битка, нашето бягство от реалността. Писна ми да се боря срещу всичко в тази държава. Това беше нашият начин да хванем гората, но да постигнем смисъл, с нашите хора. Така си струва. Ние всеки ден виждахме резултата. Това беше нашата лична борба със системата. И когато се случи нещо подобно - както това от последните дни, си казваш: „системата победи“. В „Чудната градина“ всичко ни е в сферата на чудесата. Вярата ни е крепила в много случаи. Вероятно пак вярата ще ни спаси.