Защо е опасно децата до 3-годишна възраст да ползват екрани
Новите технологии се борят за нашето внимание, каза психологът Елица Бошева
Снимка: Pixabay
Често поставяме децата в роля, която не е за тях
Много са валутите на нашето съвремие – пари, внимание, информация… и деца. Децата – най-ценното, което имаме, за едни стават недостижима цел, за други – бреме или още по-зле – поле за воюване със себе си, със света, с партньора до нас. Помним трагедията с 5-годишното дете, пребивано системно от пастрока си, което се е молело да умре. Пет годишно дете!!!
Години наред определена група граждани с български паспорти гледат на децата като на средство за осигуряване на безотговорен живот – помощи, просия, търговия дори. И това се случва сега – в 21-и век, векът на информацията, новите технологии, където всичко се знае. Има информация, има програми, отчитат се всякакви инициативи,… но дали има морал?
Историята на живи и здрави деветмесечни близначета, оставени почти от раждането си в болница трогна мнозина. След дългия престой в болницата в най-важното за тях време – когато на несъзнателно ниво те изграждат връзка със света, със себе си, с най-важния човек – мама, тези деца бяха прекарали девет месеца в една болнична стая, посещавани от майка си, но ... не близо до нея.
След репортажа беше открито приемно семейство и за медиите случаят приключи. Мнозина осъдиха майката в безотговорност. Малцина се запитаха – ако бедността е причина майката да не се грижи за децата си, дали има възможност за подкрепа, за да може децата да са с биологичния си родител.
В България сега има 1411 кандидат-осиновители, които очакват да прегърнат дете и да започнат да изграждат живота си заедно с още една надежда у дома. В същото време 826 деца очакват осиновяване. По данни на БТВ 1616 приемни родители отглеждат 1474 деца. От Социалното министерство уверяват, че около 1400 деца се отглеждат от роднини и близки.
Но статистиката не може да разкаже нито болката, нито радостта дори само от един ден на едно от тези деца. Защо е толкова важно в първите 7 години детето да получава подкрепа, пример, грижа?
Защото до двегодишна възраст детето и майката имат индуктивна връзка – то усеща нейното настроение, тя може да разчита дали скомлъчането е от глад или от колики. Ако в този период майката или значимият възрастен отсъства за дълго от погледа или живота на детето, за него това значи смърт. Затова често осиновените деца, често имат едно от двете ясно различими поведения – или стават послушни, по-тихи от водата, за да не бъдат изоставени, или се бунтуват срещу всеки и всичко, особено срещу осиновителите си. Така те тестват дали отново няма да бъдат изоставени, дали представата им за този крив свят отново ще се потвърди.
И тук, освен място на специалистите, е и времето и мястото за разговор. За спокоен, доверителен, уважителен разговор, в който и родители и деца могат да се срещнат. За това детето да види своите снимки с приемните си родители, защото то има история, своя история. Тя може да е болезнена, но е негова. И то има право да я знае.
Казахме, че децата се ползват и като разменна монета. Не винаги това са криминални случаи. Понякога в относително здрави семейства, те са поставени в роля на посредник между родителите или в средство, в негласен партньор на единия родител.
Често те са цел при развода, причина да искаш, да нараниш другия. Колко интелигентни, образовани, публични личности раняват собствените си деца, за да отмъстят на бившия си партньор? И как после той си отмъщава чрез размера на издръжката, липсата на внимание, подмятанията…
Кой може да опише ужаса на майката, останала сама, изправена пред неясна болест на детето си, когато всички лекари казват: „не знаем какво е, като отворим – ще видим“? Тогава забравяш всичките му бели, злобни забележки, че не го обичаш или гнева си,… че е точно като баща му.
В училище учим геометрия, география, история, понякога – етика и логика, но в нито един час не се преподава как да бъдем добри, достойни родители. Не перфектни, не винаги на линия, а просто човечни, подкрепящи, налични. Ако нямаме подобен пример в семейството, а често – дори да го имаме, нашият партньор има съвсем различна история и в неговите представи границите са различни.
Ужасни, различни, неразбираеми са случаите, в които месим децата в нашите нерешени проблеми. Ужасни са, дори тези, които не стигат до медиите, или може да минем с махване на ръка – „той баща ти така си говори, тя майка ти…“. И детето е поставено като миротворец без това да е неговата роля. Защото децата не са създадени за война. Създаваме ги за обичане. Създаваме ги, за да растем заедно с тях, да преоткриваме света, да се учим от тях и да останат след нас.
Животът отблизо: Как един тийнейджър се справя след смъртта на осиновителите си
Светослав Симеонов е студент по социални дейности
Промените в глава „Разврат“ на НК: най-после разбрахме, че на 14 си още дете
След „Петрохан“ и серия тревожни случаи парламентът най-после затегна закона
Пропуснатият разговор: Любов има, домове трябват
В деня на Свети Валентин говорим за чувства, но избягваме по-трудния въпрос — умеем ли още да изграждаме семейство като място за ценности, сигурност и посока
Пропуснатият разговор: Достатъчно „европейци“ ли сме, за да се осмелим да говорим открито за секса с децата си?
България между тишината и клиповете: защо разговорът за секса вече не е „деликатност“, а обществено здраве. Националният статистически институт отчита 2 817 живородени деца от майки под 18 години през 2024 г.
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)