Донка Михайлова: В цяла България цената на водата може да остане същата
Кметът на Троян обясни пред ТАРАЛЕЖ как е спряла поскъпването в поверената ѝ Община
Снимка: Pixabay
Новите технологии се борят за нашето внимание, каза психологът Елица Бошева
„Откъснахме децата от природата и това се отразява на тяхното здраве. Ограничихме дейностите им – да играят, да общуват, да създават неща. Стигнахме до там, че устройствата се превърнаха в детегледачки на нашите деца – дори, когато се хранят, те ползват екрани“. Това заяви Мария Мировойска, управител на Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства в гр. Троян. Двете с психолога Елица Бошева обясниха пред ТАРАЛЕЖ как екраните влияят на детската психика.
„Препоръчва се децата до 3-годишна възраст да нямат достъп до екраните – било телефон, било телевизор. Между 3 до 5-годишна възраст детето може да ползва екран, но само с родителски контрол – до 30-40 минути на ден. В училищна възраст се препоръчва два часа максимум стоене пред екрана“, каза Мировойска.
Психологът Елица Бошева обясни, че ползването на телефон или постоянното седене пред телевизора на дете от нула до три годишна възраст може да причини нарушена връзка между невроните в детския мозък.
„Най-тежката последица е детето да не може да проговори. Употребата на екрани от невръстни деца може да доведе до дефицит на внимание, хиперактивност, агресия. В по-голяма възраст децата могат да загубят мотивация. Невролозите отчитат като голям проблем оставянето на детето пред Baby TV. Вредно е по време на храна на децата да се пускат екрани, за да бъдат успокоени“, каза Бошева и уточни, че в практиката си работи с деца, подвластни на негативните последици от неправилната употреба на екрани.
„Екранът сам по себе си не е вреден, но непрекъснатата му употреба е проблем. В социалните мрежи са заложени много пристрастяващи механизми. Не само специалисти, а и изкуственият интелект подготвя механизми за пристрастяване към определената социална мрежа. Твърде честата употреба на социалната мрежа води до алгоритъм, който предусеща интересите на потребителя. Зад алгоритъма в социалната мрежа има психологически пристрастяващи механизми, които целят привличане на вниманието. След продължително време в социалните мрежи човек често е уморен и демотивиран“, каза Бошева.
Като специалист тя изтъква, че храната е връзката между майката и детето. „Ако там се намеси екрана – тежко ни“, категорична е тя. На оправданието, че така малчуганът се залисва и се храни по-добре, тя е категорична, че Родителят трябва да намери начин да успокои детето си. При екранна зависимост се работи и с родителите, често те самите са зависими от технологиите, заяви психологът.
По думите ѝ тийнеджърите смятат, че технологиите са тяхна ценност, израз на тяхното време, възможност за лична изява. „В същото време децата разбират, че технологиите им теглят енергията, усещат се. За да има баланс, в японските училища в специални часове обучават децата на самоконтрол – как да се владеят при употребата на технологии. Едно от нещата е противопоставяне на пристрастяващия механизъм чрез слагане на начало и на край“, разказа Бошева.
Тя изброява няколко стъпки за справяне с екранната зависимост.
Втора стъпка - да се осъзнава, че създаването на интерес към съдържанието на социалната медия, е изкуствено предизвикан от изкуствен интелект. Аз се интересувам по някаква тема, но цялото съдържание, не е лично за мен. Когато имаме тревожност и нерешени проблеми в живота, придобиваме чувство за контрол, следейки определена тема на екрана. Чрез екрана нахлува чужда информация. Борба за внимание, борба за съзнание са технологиите.
Другата струна, върху която играят технологиите, е стремежът на човека за приобщаването към общности и нуждата от свързване.
„Социалните медии не ни предлагат пълноценно общуване. При комуникацията 7% е смисъла на информацията, 30% е в тона на гласа и всичко останало е невербалното общуване. Колко е общуването в чата? – 7%. Свързани сме само, когато общуваме на живо“, акцентира психологът.
„Бързината на кадрите изпраща чужда информация директно в несъзнаваното, което става тревожно. Осъзнаването, че в твоето лично пространство нахлува нещо чуждо, помага да контролираме общуването си с екрани", каза Бошева.
В центъра в Троян има програма за ранна интервенция, чиято цел е превенцията – да образоват родители, учители, да са в помощ на подрастващите и от друга страна – ранно откриване на проблеми при децата. „Родителите е добре да имат време за общуване с децата си, да им показват с пример, че има и други възможности за забавление, не само екраните – дали ще четат книги, дали ще готвят или ще се разхождат, дали ще правят нещо заедно с децата – това са добри примери“, обясни Мария Мировойска.
Децата с увреждания са различни от децата със специални образователни потребности, изтъкна Мировойска, която е клиничен психолог и логопед по образование. Тя признава, че не е лесна интеграцията им, защото имат нужда от специални грижи и внимание, което не винаги може да бъде отделено от един учител, който трябва да преподава на цял клас.
В социалния дом се занимават с деца от 0 до 18-годишна възраст като предоставят логопедична, психологическа, ресурсна подкрепа на когнитивните умения на децата и социална рехабилитация. Максималният брой на децата, ползвали услугите на този център е 120 за година.
Мировойска е работила 16 години в Социалното министерство на Бахрейн. Тя обясни, че в кралство Бахрейн отделят повече пари за социални дейности. „В старческите домове всичко е безплатно и грижата е много добра. Там всички са готови да помагат на хората с увреждания. Те много по-рано поставиха основите на това, което ние сега правим в България“, допълни управителят на Дневния център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства.
Животът отблизо: Как един тийнейджър се справя след смъртта на осиновителите си
Светослав Симеонов е студент по социални дейности
Животът отблизо: Защо един британец избра да живее в България
Случайно попаднах в България и вече 20 години съм тук, разказа Гари Роуландс пред ТАРАЛЕЖ
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)