Любомир Дацов пред Таралеж: В икономиката няма безплатен обяд

Любомир Дацов е бивш зам.-финансов министър. Сега е член на Фискалния съвет на България. Дни след публикуването на Бюджет 2026 в "Държавен вестник" и докато в Конституционния съд е образувано дело за изясняване дали финансовата рамка е противоконституционна, той коментира пред Таралеж сметките на държавата и политиката в цифри.

Господин Дацов, Бюджет 2026 беше приет. Поскъпват винетките, цигарите, а цените на храните постоянно подскачат нагоре. Накъде ни водят цифрите?

Ситуацията не е толкова драматична, колкото се представя в медиите. Големият проблем е, че човек не може постоянно да живее на кредит – идва момент, в който спират да му вярват. Ако започнете да взимате заеми от съседите си, в един момент те ще започнат да ви заобикалят. Бюджетът с дефицит от 5,7% може да предизвика подобно поведение от останалите страни. Инфлацията се определя и от политиката на дефицита. Ако инфлацията не е структурна, тя е предизвикана от търсенето. Голямата инфлация в Европа – 2-3% е резултат от структурни причини от самото производство, а не в търсенето. В България дефлаторът на БВП достига до 8%.

Какво значи дефлатор?

Номиналният растеж на БВП има две компоненти - реалният растеж и ценовото изменение, което се нарича дефлатор на БВП. Изменението на цените без реален растеж се нарича дефлатор. Трябваше да се забави инфлацията, тя трудно може да бъде спряна. Това можеше да стане с процес на „охлаждане“ на икономиката чрез намаляване на дефицита спрямо нивото на миналата година. Мерили сме го, за да се спре тенденцията на изпреварващо нарастване. Дефицитът на публичните финанси за 2026 г. трябваше да е около 1.5% от БВП. Правителството предложи дефицит от 5,7% от БВП, изтъквайки своите доводи, включително че т.г. трябва да бъдат усвоени средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВ). Не смятам, че нещата трябва да са на всяка цена и че едни пари непременно трябва да ги вземеш.

Какво имате предвид?

Има една стара шега – „даровете на данайците“, които са безплатни. (Легендарният дървен кон, подарен от данайците (т.е. гърците) на троянците, в който били скрити войници). В икономиката няма безплатен обяд. Когато нямаш достатъчно капацитет и ресурси, за да усвоиш тези средства, виждаме какво се получава. Може би, в бъдеще ще видим някакви ефекти от инвестициите по ПВУ, които бяха направени. Сега виждаме, че излетите в икономиката пари предизвикват този ценови натиск.

Сроковете по ПВУ изтичаха в средата на август – след дни. Какво направихме с тези пари?

Предполагам, че правителството ще направи обобщаващ доклад – колко средства и за какво са изразходвани. Има стотици мерки. За да добиете представа, трябва да изчислите всяко едно плащане по ПВУ и мярка по мярка да следите какво е описано. Нужно е време за анализ. Продължавам да бъда скептичен, че ще бъдат постигнати заявените цели, но – да видим.

Настоящият Бюджет стъпка в каква посока е за дългосрочните решения?

Нека сме реалисти – финансовата рамка се приема в средата на годината, не може да очакваме, че нещо мащабно ще се случи. Но всяко правителство, когато идва на власт, трябва да е наясно какво цели да постигне. Не мисля, че има оправдание, че няма никаква заявка (за реформи) и такава да се очаква следващите управленски години.
Беше казано, че това е инерцията на предходните, което значи: „ние нямаме собствени политики. Нещата, които направихме, са провокирани от предходните управляващи“. Обикновено това е слабо оправдание. В края на септември трябва да са ясни предварителните параметри на Бюджет 2027 – с какъв тип политики ще е. Тези политики трябва да са в основата на правителствена програма. А Правителствена програма все още няма. Това личи и по заявките на секторните министерства – едва ли всяко едно министерство крие своите намерения какво ще прави следващите години. Към момента нито едно ведомство, където трябва да се прави нещо значително, няма заявка за реформи. Ограничаването на някои лоши практики от преди са добри заявки, но те няма да променят значително картината.

Когато се говори за инерция, по-често си представяме нанадолнище. Дали този образ може да бъде пренесен към Бюджета или е опит да се мотивират параметрите на финансовата рамка?

Колата може да се движи по инерция и нагоре, въпросът е, ако я засилите и я изключите от скорост, при по-старите модели, може да се движите напред. Пътуването нанадолу по инерция е по-дълго. Когато се спускате по нанадолнище, пътят е за никъде, надолу някъде, където не би искал да стигнеш. Метафората е достатъчно силна. Ако се спускаме, няма как да обърнем и да изкачим върха. Идеята е вървейки напред да покоряваш върхове, а не да падаш надолу.
За да промениш нещо и да вървиш напред, трябва да имаш много ясна визия и подкрепа на обществото. Не мисля, че голяма част от реформите ще намерят ясна реформа.

Ваши колеги коментират, че приходите в Бюджета са предимно от потребление. Какво се произвежда в България сега, на кое производство може да кажем, че е нашата запазена марка и образ пред света?

Работата на държавата не е да следи какво се произвежда, а да осигури среда, където бизнесът да се развива. Никой не е успял да уцели тенденциите в икономиката. Работа на държавата е създаде добра среда, да има стабилна правова държава, където собствеността се защитава. Включително и в търговските дела да не е важно кой си плаща и има достъп до определени хора, а да е важна истината, която стои зад нещата. Най-голямата корупция е в административните и в търговските дела, където компаниите много често имат искове и интереси за милиони. Решенията в тези области са фрапиращи. Трудно е да си помислиш как някой е обосновал това нещо. Прокуратурата е отражение на действителността, на това, което се случва около нас. Ако се променят нещата, трябва да се променят много пластове. Ако действително някой се бори, трябва да има арестувани прокурори и съдии, в случай на доказана корупция.

От КРИБ призоваха „Топлофикация – София“ да бъде дадена на концесия. Как това би се отразило на сметките на потребителите?

„Топлофикация“ не снабдява всички столичани с топлина. Отдавна съм работил в посока концесиониране на дружеството „Топлофикация“, още когато можеше да бъде спасено – преди около 15 години. В това състояние сега, човек се самозалъгва, че може да бъде направено нещо. Това е сложна финансова схема, в която част от дълговете трябва да са отделени в компания, която да фалира и да остане нещо здраво, което да бъде ползвано – зависи каква форма се избере. Трябва да бъдат направени компромиси от страна на държавата. Дълговете, които стоят там, трябва да бъдат прехвърлени на някого, в случая – на бюджета. Те трябва да бъдат описани. Всичко това трябва да стане с политическо съгласие, защото в нормален свят, подобна схема не може да бъде направена. Ако бъде направена от частен инвеститор, той ще бъде съден за измама. Много трудно е нещо реално да се направи в това състояние на дружеството. Последният опит за концесиониране беше направен през 2013-2014-а година. След това нещата се влошаваха и няма кой да направи нещо.