Добрин Иванов пред Таралеж: Бюджет без амбиция - липсва изпълнението на предизборните обещания

Добрин Иванов е изпълнителен зам.-председател на АИКБ. Разговорът ни за Бюджет 2026 г. е в деня, в който премиерът Румен Радев заяви, че бюджетът за 2026 г. е "труден, но реалистичен", а от Съюза на артистите в България поискаха повече пари за издръжка на културните институции в страната. Той представи становището на бизнеса за проектобюджет 2026. 

Предложеният Бюджет е Бюджет без политики, заяви Добрин Иванов пред Весела Веселинова от Таралеж.

Ето какво още каза той:

"Вносителите на Бюджет 2026 от Министерството на финансите определят проекто-рамката като довършителен бюджет. Това е бюджет без амбиция, който продължава политиките, водени през първата половина на годината и липсва изпълнението на предизборните обещания, които очаквахме да ги видим през план-сметката на държавата. Реформите се правят през финансите, а реформи липсват. Очакваме, че през 2027 г. ще видим предложения за промени във всички сектори", каза Добрин Иванов в студиото на Таралеж.

Това е бюджет, който управляващите предложиха. Те имаха два подхода при съставянето му. Първият подход беше, както правеха предходни правителства - Бюджетът да се прави като счетоводна сметка, да се тръгне отзад напред като се заложи 3% дефицит. Оттам вече да се смятат приходите и разходите, така че да запазят това сакрално число - 3% бюджетен дефицит.  В последните години се правеха доста "гимнастики" и счетоводни трикове за запазването на този дефицит. От една страна се повишаваха приходите чрез предварително изтегляне на дивиденти от държавни предприятия, чрез авансово плащане на корпоративен данък от банките и подобни начини на увеличаване на приходите. От друга страна се отлагаха разходи, за да бъде запазен този бюджетен дефицит. Отлагаха се капиталови разходи - изпълнение обществени поръчки не бяха фактурирани. Това не решава проблема, само го отлага и го задълбочава. 

Правителството имаше избор дали да продължи този начин на съставяне на бюджет, или да каже честно какво е състоянието на финансите на държавата. Кабинетът избра втория подход - честно да каже каква е наличността и това е правилният подход. Вече нямаме национална цел като еврозоната. Беше важно да бъде посочено реалното състояние и да започнат реформите. Ние очаквахме реформите да започнат от ден първи.

Основната причина да не подкрепим в Националния съвет за тристранно сътрудничество (Тристранката) проекта, беше заложения висок бюджетен дефицит от 5,7%, което е 7,2 млрд. евро. Реформите, особено в нови правителства, които имат подобно парламентарно мнозинство, не трябва да бъдат отлагани за следващите години или за края на мандата. Те трябва да са още в началото на мандата. 

Очаквахме реформа в държавната администрация. Държавната администрация в България харчи над 11% от БВП за издръжка. Това е увеличение с около 2% от средното ниво. В последните 20 г. България е отделяла около 9% разходи за издръжка и заплати на администрацията. В последните години имаме ескалация на разходите.

Като втора "пробойна" в бюджета той посочи сектор "Сигурност и отбрана". Там над 99% са заплати и осигурителни вноски, затова е нужна цялостна реформа. Имаме повишаване на възнагражденията през 2025 г. със Закона за МВР, където фиксираха увеличение на възнагражденията първо с 50% от средната работна заплата. 

Всички автоматични увеличения, включително и на заплатите в средното и във висшето образование ескалират разходите без да са съобразени с възможностите на държавата и на икономиката. 

Средната работна заплата в съдебната система е над 5000 евро. Заетите там са около 15 000 души, а около 5000  са магистрати - прокурори, съдии и следователи, а останалите са персонал. Ние сме на първо място по брой прокурори на 1000 души от населението. На първо място сме и по заплати на магистратите като процент от БВП. Държавата ни е много щедра към определени прослойки, но това се плаща от всички, които внасяме пари в хазната - бизнесът и гражданите. 

Този бюджет е Бюджет без политики - липсва насърчение на икономиката. Това е довършителен бюджет. Има едно голямо перо - 9,3 млрд. евро капиталови разходи. Към момента имаме изпълнение на 1,6 млрд. евро. България никога не е инвестирала толкова в капиталови инвестиции и то в толкова кратък срок. На първо място по-голямата част е европейско финансиране. През август приключва Националният план за възстановяване и устойчивост. Ако България не включи тези средства, те ще бъдат загубени, трябва да положим всички усилия, да усвоим максимална част от тези средства.

Голяма част от общинските проекти са със сключени договори без да е осигурено финансиране. Около 460 млн. евро са платени от началото на годината през схемата в Бюджет 2025. 

Целия разговор гледайте във видеото.