Голяма част от СТЕМ кабинетите стоят затворени, защото няма кой да преподава, каза той
Дни след като от ЕК обявиха, че ще включат България в процедурата по свръхдефицит и след началото на разговорите за бюджета за настоящата година зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев представи пред Весела Веселинова някои от тенденциите в икономиката ни.
"Не за пръв път в средата на лятото държавата няма бюджет. Официално започна процедурата за подготовка на Бюджет 2026 г. Имахме разговори в Министерството на финансите. На този етап ситуацията е притеснителна и ще бъде предизвикателство правенето на бюджета", заяви пред Таралеж зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев.
"Причината е, че политиките на повишени разходи в публичната сфера от последните години, вече дават резултат", обясни той. "Повишаването на разходите в публичната сфера на системи като отбрана, вътрешна сигурност и образование, например, започват да изпреварват възможностите на икономиката да поеме тези разходи. Така се увеличават дефицитите. Обвързването на минималната работна заплата, която да е 50% от средната, както и всички обвързващи механизми, които зависят от средната работна заплата е зародишът на проблемите. Важно е тези проблеми да бъдат решени, защото ЕК очаква от нас мерки за овладяване на дефицита", каза Попдончев.
По думите му само теоретично страната ни може да се размине с процедурата по свръхдефицит, доколкото ЕК не установява в доклада си прекомерен дефицит за 2025 г. "Остават проблематични показателите за 2026 г. До 30 април, когато беше срокът, не са представени данните за дефицит на ЕК. От изявлението на финансовия министър става ясно, че дефицитът е доста над рефернтните стойности.
Попдончев е категоричен, че трябва да се премахнат всички обвързващи механизми за увеличение на доходите. "Намираме се в ситуация, в която вече трябва да вземем решения. Една процедура по прекомерен дефицит, дори да не е много страшно, сега има 10 държави с подобна процедура, е сигнал към външни инвеститори и най-вече - кредитори. На какви лихвени нива ще финансираме дълга си оттук нататък не е без значение за българското общество и за всички нас, които ще плащаме тези лихви и главници по дълга. Въпрос на баланс е всички съсловия да бъдат максимално обхванати. Вече са необходими и непопулярни мерки, защото двуцифрен ръст на разходите няма как да бъдат компенсирани", заяви икономистът.
Според него отдавна е скъсана нишката на труда, производителността и доходите. "Развиваме платформата, че сме държава с най-ниски доходи, догонваме другите държави от ЕС и това е въпрос на икономическа парадигма. Изпреварихме Унгария и донякъде - Румъния. Трябва да решим - дали искаме икономиката ни да се движи от по-голям ръст на доходите и увеличено потребление и по-висока инфлация при определени условия, или искаме повече инвестиции. Към момента като че сме на първия вариант. Целта е да видим къде може да се оптимизират разходите. Няма как да стане с краткосрочни мерки. Не зная дали ще се стигне до затягане на коланите, имаме уверението, че най-уязвимите групи няма да бъдат засегнати", каза Попдончев.
Той изтъкна, че има неефективно разходване на средствата за възнаграждения. Има структури, където ниските заплати - НСИ, Социалните агенции, РИОСВ, водят до незаети щатове, там трябва да се намери начин да се повишат заплатите, категоричен е икономистът.
"Докато не преминем към програмното или проектното бюджетиране, няма да имаме инструмент, с който всеки българин да знае за кое колко е изхарчено от държавния бюджет. Подобна философия ползват общините, но не всички проекти могат да бъдат приключени в рамките на година. За такива програми трябва да се мисли по-дългосрочно. За да знаем къде искаме да стигнем, трябва да знаем къде сме", обясни Попдончев.
Той запита реални ли са всички болнични дни. "Имаме 453 000 решения за ТЕЛК, виждаме какви практики разкриват медиите, възможно е 1-2 недобросъвестни лекари да направят така, че недобросъвестни граждани да се възползват от системата. Това означава повече прознрачност, повече публичност и повече ангажираност на тези, които подготвят бюджета. Не става въпрос хората, които имат реална степен на увреждане, да бъдат натоварени допълнително. Става въпрос за контрол и за процедури, които да бъдат променени така че да не се правят злоупотреби с парите на всички", каза икономистът.
Основните приоритети са намаляване на дефицита и овладяване на публичните разходи. Приоритет на правителството е овладяване на цените. Много малко говорим за инвестиции, извън военния сектор и отбраната. Периодът е такъв, трябва да се справим със ситуацията, каквато е, каза Попдончев.
В България всичко се произвежда, категоричен е той. Въпросът е какво искаме да произвеждаме оттук нататък - дали искаме да ориентираме икономиката си с по-висока добавена стойност, дали искаме по-широк да навлиза изкуствения интелект. Силно се надявам да видим поставен и решен този въпрос, ако не тази година, то поне в следващите бюджети.
"Европа плаща 2 пъти по-висока цена на тока, отколкото САЩ и Китай. А Източна Европа - още 2 пъти по-скъпо заради лошата мрежова свързаност. Колкото и да изоставяме, надявам се, че да успеем да настигнем другите. Въпрос на воля е и на бюджети, които си поставят конкретни цели", заяви Попдончев.
Той засегна и проблемите в образованието. "Проблемите са огромни и те няма как да се решат, ако системата не желае да се реформира отвътре. Във всички държави системата на професионалното образование готви кадри за пазара на труда. У нас - кадри за висшето образование. Увеличава се броят на младите хора, които нито учат, нито работят. Над 600 000 души са в тази група. По думите му се изследват причините за тази тенденция. Принципът "парите следват ученика и студента, очевидно не работи - не създава кадри за пазара на труда. Това налага внос на работници от други страни. Малко говорим за качеството на преподаване и за това как българските учители актуализират своите знания. Образованието си струва да бъде приоритет. ", обясни Попдончев.
"Има информация, че голяма част от СТЕМ кабинетите стоят затворени, защото няма кой да преподава в тях. Самият кабинет няма как да предава това знание, нужни са учители, които да предадат знанията", каза зам.-председателят на БСК.
"Много е трудно да се намерят ученици, които да искат да работят в производство. Битуват митологични представи за някои професии", обясни той.
"Кадрите, които идват от системата на висшето образование или не познават технологиите, или нямат актуални знания. Обучението започва на работното място. Българският пазар на труда започва да се отваря за чуждестранни работници. Ако се повишат възнагражденията, българският трудов пазар ще привлича и по-квалифицирани кадри. Каквито и промени да направим днес в образованието, те ще дадат резултат след 10 години", обясни Попдончев.
