Христина Христова и Добрин Иванов очакват сериозни реформи в администрацията, образованието, здравеопазването и сектора за сигурност
Подготовката на Бюджет 2027 ще се извършва по нови правила и при засилен европейски контрол върху публичните финанси. До понеделник Министерството на финансите трябва да обобщи предложенията на бюджетните организации за план-сметките им за следващата година, както и актуализираните прогнози до 2029 г.
Новите изисквания и възможностите за ограничаване на разходите бяха обсъдени в "Твоят ден" по NOVA NEWS от бившия социален министър Христина Христова и изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов.
Христова обясни, че промените не са свързани единствено с членството на България в еврозоната или с размера на бюджетния дефицит. По думите ѝ те са част от новата европейска рамка за наблюдение на публичните финанси, която налага промени и в българското законодателство.
"От една година сме в ситуация на нова надзорна рамка на финансите и бюджетите на държавите от Европейския съюз", посочи тя.
Според Христова България трябва да отрази европейските правила чрез промени в Закона за публичните финанси и Закона за Фискалния съвет.
Една от основните промени е свързана с многогодишното планиране на публичните финанси. Досегашната тригодишна средносрочна бюджетна прогноза се заменя със средносрочен фискално-структурен план.
"Вече всяка държава от Европейския съюз е длъжна да дава фискално-структурен план с перспектива за периода на правителството. Когато едно правителство влезе в ролята си, трябва да представи такъв план до края на мандата си", обясни Христова.
Добрин Иванов уточни, че за България планът е четиригодишен и трябва да включва основните политики на правителството, както и прогнозите за приходите, разходите и бюджетния дефицит.
"Не изготвяме вече средносрочна бюджетна прогноза, която беше тригодишна. Изготвяме средносрочен фискално-структурен план - четиригодишен, в който посочваме основните политики на правителството и предвижданията за ръста на приходите и разходите и съответно на бюджетния дефицит", каза Иванов.
Новите правила променят и сроковете за Бюджет 2027, който вече трябва да бъде внесен в Народното събрание до 15 октомври вместо до 30 октомври. Причината е необходимостта от предварително съгласуване на европейско ниво.
По думите на Иванов Европейската комисия ще следи особено внимателно бюджетния дефицит и динамиката на разходите. Според него новата система осигурява по-голяма гъвкавост спрямо досегашния подход, но европейският контрол върху приходите, разходите и публичните финанси остава значителен.
Христова допълни, че при оценката на разходите ще се взема предвид и кои от тях са действително под контрола на правителството. Тя посочи, че разходите за лихви и част от средствата, свързани с европейско финансиране, се разглеждат по различен начин.
Според Иванов основният въпрос пред Бюджет 2027 е какви реформи ще бъдат заложени в него.
"Голяма мистерия е какво ще бъде представено в Бюджет 2027. Ние се надявахме и очакванията ни бяха още в Бюджет 2026 да видим основните реформи, които бяха обещани в предизборната кампания и които видяхме в програмата на правителството", коментира той.
Иванов посочи, че Бюджет 2026 е бил представен с дефицит от 5,7% и почти без реформи. Затова според него очакванията към следващата план-сметка са значително по-големи.
Той даде положителна оценка на постигнатото споразумение за механизма за определяне на минималната работна заплата, тъй като размерът ѝ влияе както върху приходите, така и върху разходите на държавата. Като друга положителна стъпка Иванов посочи работата по Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му очакванията за загуба на средства по плана са намалели значително спрямо прогнозите отпреди няколко месеца.
Сред секторите, в които според работодателите са необходими сериозни промени, Иванов постави на първо място образованието. Той се позова на последните резултати от изследването PISA и предупреди, че проблемите в училище впоследствие се пренасят директно върху пазара на труда и икономиката.
"Тези хора три години по-късно излизат на пазара на труда или влизат в университетите. Това са хората, които след това създават брутния продукт, а те не са конкурентни на своите връстници и като работници не са достатъчно производителни и продуктивни", заяви Иванов.
Според него образователната реформа би имала дългосрочен ефект върху икономиката, доходите, жизнения стандарт и развитието на страната. Той посочи, че промени са необходими и в здравеопазването и държавната администрация.
Христина Христова определи задачата пред правителството и финансовия министър като изключително тежка. Според нея основният проблем е размерът на публичните разходи.
"Трябва да се направи голямо свиване, голямо съкращаване на държавните разходи. Това е най-големият проблем. Последните пет-шест години разходвахме средства, които не сме произвели, които нямаме", заяви бившият социален министър.
По думите ѝ през последните години са се натрупали сериозни дисбаланси в държавната администрация, включително при възнагражденията в отделните структури. Христова смята, че трябва да бъдат преразгледани и механизмите, при които определени заплати се увеличават автоматично.
Освен администрацията, тя открои образованието, здравеопазването и пенсионната система като сфери, в които са необходими промени.
"Ние вече драстично не произвеждаме хора с необходимите за икономиката ни и за общественото ни развитие качества. Това е много голям проблем", каза Христова за състоянието на образованието.
Бившият социален министър постави въпроса и за устойчивостта на пенсионната система. По думите ѝ т.нар. швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите засега се запазва, но е необходим по-широк анализ на начина, по който функционира системата.
Христова смята, че трябва да бъде преразгледан и обхватът на ранното пенсиониране. Тя припомни препоръки на европейски експерти то да се ограничава преди всичко до професии, при които хората действително са изложени на сериозни рискове - например при работа под земята, във въздуха и под водата.
Според нея проблемът не е само финансов. Ниското доверие в публичните системи и усещането за несправедливост също създават сериозно обществено напрежение.
Добрин Иванов смята, че вече са направени първи стъпки в правилната посока чрез реорганизация на отделни министерства и ведомства, съкращаване на персонал и закриване или обединяване на структури с дублиращи се функции.
"Предстои голяма административна реформа", прогнозира той и допусна, че възможности за обединяване има дори при някои министерства.
Според изпълнителния директор на АИКБ сериозни промени са необходими и в сектор "Сигурност", включително в МВР.
"Там имаме очакване наистина да се извършат съществени реформи, тъй като през последните години бюджетът е огромен и това тежи като воденичен камък на публичните финанси на държавата", заключи Иванов.
