Пилотът Александър Богоявленски за ТАРАЛЕЖ: Трябва да се търси в чий интерес са бомбените сигнали в самолетите

При заплаха за сигурността екипажът приема всеки сигнал за достоверен, а изборът на летище за извънредно кацане зависи от редица фактори. Това обясни пилотът Александър Богоявленски пред ТАРАЛЕЖ. Според него зачестилите случаи трябва да бъдат разглеждани и в контекста на геополитическата нестабилност и хибридните атаки в Европа.

Серията от сигнали за бомби на борда на самолети в Европа повдига въпроси за сигурността на въздушния транспорт, готовността на екипажите да реагират при извънредни ситуации и възможността заплахите да са част от координирани действия. В рамките на един ден бяха регистрирани седем подобни сигнала, което постави темата във фокуса на общественото внимание.

Богоявленски коментира процедурите при подобни заплахи, критериите за избор на летище за извънредно кацане и ролята на кабинния екипаж при оценката на ситуацията. Според него няма основания за паника сред пътниците, но концентрацията на толкова много сигнали в кратък период от време заслужава сериозен анализ.

„Аз не мога да коментирам дали можем да говорим за координирани действия или не, но всичко сочи, че не е случайно. Как в един ден има три или повече подобни заплахи, които вече могат да бъдат отправени по всякакъв начин – било то по телефон, онлайн или под някаква друга форма. Но авиационният сектор, съответно операторите, било то летищни или авиационни, не са тези, които оценяват тези рискове. Разбира се, сигналите се разглеждат, предават, обработват, анализират и съответно се реагира на всеки един от тези случаи, свързани със сигурността“, обясни Богоявленски.

Той подчерта, че оценката за достоверността на заплахите е от компетентността на съответните служби, а не на пилотите и авиокомпаниите.

Всеки сигнал за бомба се приема като реална заплаха

По думите на Богоявленски, когато екипажът получи информация за възможна заплаха за сигурността, той е длъжен да я приеме сериозно, независимо дали впоследствие тя ще се окаже фалшива.

„Екипажът приема всяка заплаха като автентична такава. Когато има ситуация, в която възникне подобен сигнал на борда, тогава могат да се вземат съответните решения. Във въздуха обаче няма как да се направи пълна оценка дали действително има опасност, освен ако няма подозрения за някакъв съмнителен предмет или обект, който е бил забелязан или докладван“, посочи пилотът.

Той обясни, че възможностите за проверка по време на полет са ограничени, особено когато сигналът е получен от земята и не е свързан с конкретен предмет, забелязан в самолета.

„Когато заплахата идва от земята, много трудно може да се оцени дали на борда има предмет, който би могъл да представлява заплаха за сигурността. Естествено, кабините се проверяват, кокпитите се пазят. Получава се информация, провежда се брифинг, обследва се, доколкото е възможно, кабината за подобни съмнителни обекти и след това се предприемат съответните стъпки поетапно“, обясни Богоявленски.

Как се избира летище за извънредно кацане?

Един от основните въпроси при получаване на сигнал за бомба по време на полет е къде самолетът може да кацне безопасно. Богоявленски обясни, че решението се взема в координация с ръководството на въздушното движение, като се отчитат техническите характеристики на машината, метеорологичните условия и възможностите на съответното летище.

„Правим избор на летище спрямо различни фактори – наличното разстояние, метеорологичната обстановка и най-вече дължината на пистата за кацане. Дали тя ще може да ни приеме. Защото, ако сме в голям самолет, какъвто е Airbus A380, имаме доста по-ограничен избор от летища, които могат да приемат тази машина. Ако сме в по-малък самолет, каквито са най-разпространените пътнически самолети, тогава изборът става многократно по-голям“, обясни пилотът.

По думите му географското положение на самолета също е от съществено значение.

„Разбира се, правим консултации с РВД в съответното въздушно пространство, на съответната държава, в която самолетът се намира в момента. В Европа изборът е достатъчно голям и когато нещата се развиват над континента, с много голям избор от летища, доста по-лесно и бързо може да се вземе такова решение. Обаче, ако същата ситуация се разиграе над Тихия океан, тогава изборът ще бъде доста по-сложен“, подчерта той.

При полети над океан възможностите за отклоняване са значително по-ограничени, а решението зависи и от количеството гориво и разстоянието до подходящо летище.

„Тогава ситуацията става много по-сложна, защото се съобразяваме на първо място с характеристиките и възможностите на самолета, с наличното гориво, с наличието изобщо на такива летателни площадки, които могат да се използват. Най-вероятно това ще бъдат някакви острови. Когато изборът е ограничен, трябва да се прецени кое е най-близкото възможно летище, което може да приеме съответния самолет“, каза Богоявленски.

Той коментира и появилите се предположения, че изборът на летище София при един от случаите е бил продиктуван от по-добрата подготовка на българските служби за сигурност.

„Тук се обяснява как австрийски екипаж бил избрал София, защото била най-подготвена. Няма такова нещо. Дали ще бъде София, Белград, Солун или друго близко летище, екипажът просто няма как да знае коя служба за сигурност на земята би реагирала най-адекватно. Той взема решението спрямо други съображения. Доколко на земята ще реагират адекватно, е съвсем друг въпрос“, заяви пилотът.

Трябва ли пътниците да бъдат информирани за заплахата?

Според Богоявленски няма универсално правило, което да задължава пилотите във всеки случай да съобщават на пътниците, че е получен сигнал за бомба. Решението зависи от конкретната ситуация и от преценката на екипажа.

„Няма конкретна инструкция. Първо се прави оценка на самата ситуация, доколко тя е наистина сериозна и автентична и доколко пътниците трябва да бъдат информирани. Има много фактори, които трябва да бъдат преценени“, обясни той.

Особено важна в подобни ситуации е комуникацията между пилотите и кабинния екипаж, който има пряк контакт с пътниците и може да наблюдава поведението им.

„Екипажът трябва да се консултира с кабинния състав, защото той има наблюдение върху самите пътници, тяхното поведение, евентуално съмнителни лица на борда. Това е важно, защото кабинният състав е в пряка връзка с пътниците и носи изключително сериозна отговорност по отношение на безопасността и оценката на риска“, посочи Богоявленски.

Богоявленски: Текучеството на кабинен персонал в България е огромен проблем

Пилотът обърна внимание и на подготовката на кабинния персонал, като подчерта, че натрупаният професионален опит има съществено значение за разпознаването на съмнително поведение и реакцията при извънредни ситуации.

Според него в България високото текучество на кадри затруднява изграждането на достатъчно опитни екипи.

„Ако те са обиграни и тренирани както трябва, което за съжаление в България не е точно така, защото имаме огромно текучество и много малко хора се задържат в тази професия по ред причини, като започнем от изключително ниското заплащане и минем през супер сериозното и тежко работно време, както и отношението към тях. Ако направим сравнение с един нормален пазар, какъвто е западноевропейският, там хората в тази професия остават десетилетия наред и имат много придобивки“, коментира Богоявленски.

Той подчерта, че опитният кабинен персонал може значително по-бързо да разпознае необичайно или подозрително поведение на борда.

Богоявленски смята, че няма основание за паника сред обществото заради зачестилите сигнали, но според него трябва да се потърси обяснение за тяхната концентрация в толкова кратък период от време.

„Не, чак паника, разбира се, че не. Тук се връщаме на първия въпрос за координацията. Може да се търсят връзки в това отношение – откъде и в чий интерес биха били подобни заплахи. Те могат да бъдат на чисто битово ниво, но когато говорим за засилване на темпото и концентрация във времето, тогава по-скоро трябва да се търси някакъв определен източник“, заяви той.

По думите му подобни инциденти не бива да се разглеждат изолирано от обстановката в Европа и нарастващите рискове, свързани с хибридните заплахи и технологиите.

„Ние сме в период на доста сериозна геополитическа нестабилност, особено в Европа. Имаме два сериозни големи конфликта много близо до нас. Говорим за хибридни атаки и нападения, свързани, от една страна, с тези конфликти. Виждаме какво се случва с навлизането все по-дълбоко на технологичните приложения, изкуствения интелект и възможностите за атаки срещу различни системи“, коментира Богоявленски.

Той даде пример и с други случаи на атаки срещу инфраструктура и системи, свързани със съхранението и охлаждането на хранителни продукти и медицински материали. Според Александър Богоявленски основният приоритет при всеки сигнал за бомба остава безопасността на пътниците и екипажа, независимо дали впоследствие заплахата ще се окаже реална. Същевременно установяването на евентуална връзка между отделните случаи е задача на компетентните служби, които разполагат с необходимата информация, за да оценят дали става дума за координирани действия.