Тези, които искат МРЗ да е по-ниска от 690.44 евро, говорят основно за производителността на труда, пише Асен Василев
Тези, които искат минималната заплата да е по-ниска от 690.44 евро, говорят основно за производителността на труда. Това пише в анализ Асен Василев, лидер на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър.
Анализът е публикуван във в. "Капитал".
Според данните от Евростат за 2025 г. срещу 1 евро минимална заплата българският работник произвежда 6.25 евро продукция, средноевропейският 5.50 евро продукция, румънският 5.15 евро продукция, а гръцкият и полският 4 евро продукция. Ако използваме САМО производителността на труда, то минималната заплата трябва да се увеличи с 11.4%, за да достигнем средноевропейското съотношение на минимална заплата към производителност на труда. Казано с други думи, пак стигаме до 690 евро на месец.
Винаги ще има кой да предложи по-ниска цена на база евтин труд. Доскоро беше Азия. След няколко години ще дойде ред на Африка. Успехът на българския бизнес и развитието на българската икономика минава през по-добър продукт и по-висока производителност. Повишаването на производителността обаче е основно задача на работодателя. По-ефективен производствен процес, по-добра механизация/автоматизация, по-добър бранд, а не конкуренция на база на най-ниска цена.
Това се доказва и от един много прост ежедневен пример: български работник се качва на самолета от София до Франкфурт и изведнъж производителността на труда му скача от 20 евро на час на 73 евро на час. Нито е придобил нови умения, нито си е сменил навиците и мисленето за двата часа полет. Просто работи при по-добър производствен процес с по-добра механизация и автоматизация.
Този анализ е важен, за да премахнем веднъж завинаги политическите мантри от икономическите решения.
Нека разгледаме едно по едно твърденията, че минималната заплата се увеличава прекалено бързо:
Твърдение 1. Увеличението на минималната заплата ще доведе до безработица.
Нека да започнем с най-черната прогноза на икономистите, които твърдят, че минималната работна заплата расте прекалено бързо: вдигането на минималната работна заплата ще доведе до безработица.Ако сте приключили с образованието си по икономика в първи курс, може и да направите такова заключение без оглед на конкретната икономическа ситуация. Ако сте продължили до 4-ти курс, това заключение в най-добрия случай ще бъде оценено като за тройка, защото не отчита дали минималната заплата е под нивото, където се срещат търсенето и предлагането на труд, или над това ниво. Ако е под нивото, на което се срещат търсенето и предлагането, то вдигането на минималната заплата няма да увеличи безработицата, а ще доведе до (1) изсветляване на доходи (по-малко плащане в плик); и (2) ще помогне да се достигне по-справедливо заплащане в райони, където има малко на брой работодатели и те са формирали картел да поддържат работната заплата по-ниска от реалното ниво, което свободният пазар би достигнал.
Да видим какво реално се случи в България между 2021 и 2025:
БЕЗРАБОТИЦАТА НАМАЛЯ от 4.4% на 3.2% за периода от 2021 до 2025. Нещо повече - въпреки намаляващото население броят на хората, които работят и плащат осигуровки, се увеличи със 187 000. През 2025 над 187 000 души повече работят и плащат осигуровки спрямо 2021! Това показва ясно, че минималната заплата е била значително по-ниска от пазарното ниво, което конкурентен некартелизиран пазар би определил.
Нещо повече - броят на хората, работещи на минимална работна заплата, е намалял със 78 000 между 2021 и 2025 г. Това се дължи основно на таргетираните проверки, които НАП с Главна инспекция по труда направиха на работодатели с голям процент осигурени на минимална заплата. Но ефектът за бюджета е двоен: 187 000 души повече се осигуряват и плащат данъци и 78 000 души повече се осигуряват на реална, а не на минимална заплата.
Тази политика, разбира се, не може да продължи безкрайно. Когато минималната заплата достигне пазарното ниво, всяко нейно форсирано увеличение наистина би довело до безработица. Но България е още доста далече от тази точка.
Докато бях министър на финансите, бях поискал и получавах ежемесечни справки от НАП за прекратените и новоподписаните трудови договори по области, както и за нивата на заплатите според реално подадените месечни декларации (пак по области). В момента нямам достъп до тази информация (тя не е публична), но всички косвени данни показват, че текущата политика на форсирано увеличение на минималната заплата може да се запази поне още 3 години, преди да достигне пазарното ниво.
Твърдение 2. Увеличението на минималната заплата расте по-бързо от продуктивността и това не е устойчиво.
Този аргумент е верен ПОД УСЛОВИЕ. Условието е началното съотношение на минималната работна заплата към производителността да е адекватно. Ако съотношението на минималната заплата към производителността е значително под средноевропейските нива, то по-бърз ръст не заплашва устойчивостта, докато не се достигне поне до средноевропейските нива.
Нека погледнем данните:
Ето данните за производителността на труда от Евростат за 2025 г. Те реално показват на каква стойност (в евро) са стоките и услугите, които един работещ произвежда за един час работа. Включени са всички държави в ЕС, които имат минимална работна заплата (без Белгия, за която няма данни за отработените часове).
Данните за производителността на труда ясно показват, че към края на 2025 г. България още не е достигнала средноевропейското съотношение на минимална заплата към производителност. Тоест българските работници, работещи на минимална заплата, произвеждат повече стоки и услуги за едно евро заплащане спрямо средноевропейския работник. Казано по друг начин, българските работодатели все още имат конкурентното предимство на евтин труд. Ако погледнем съотношението спрямо съседи като Гърция и Румъния или спрямо отличника в икономическото развитие - Полша, виждаме, че ситуацията в България е далече от това минималната заплата да пречи на бизнеса да бъде конкурентен. Срещу едно евро минимална заплата българският работник произвежда 6.25 евро продукция, средноевропейският 5.50 евро продукция, румънският 5.15 евро продукция, а гръцкият и полският 4 евро продукция.
Ако ползваме средноевропейската производителност на труда за репер, минималната заплата през 2025 е 11.4% по-ниска, отколкото би трябвало да бъде.
Твърдение 3. Минималната заплата във Видин и в София не може/не трябва да е една и съща.
Основният аргумент, използван за налагането на тази теза, е, че производителността на труда във Видин и в София е различна и затова трябва да има различни нива на минималната работна заплата.
Че производителността на труда е различна, е вярно. Въпросът обаче е: ЗАЩО е различна? И отговорът е, защото машините (капиталът), с които е оборудван работникът във Видин, са в пъти по-малко от този в София. Оттам страда и производителността. Това се решава с инвестиции. За да реши един бизнес да инвестира обаче, трябва сметката да излезе в полза на инвестициите в машини. Пазарният начин е: (1) да се намали цената на инвестициите; и (2) да се вдигне относителната цена на труда. Прилагането на европейската директива за държавна помощ за първи път в България през 2023-2024 доведе до над 1 милиард лева нови инвестиции, в това число над 110 милиона за нови мощности в "Алкомет", Шумен; над 140 милиона за нови мощности в "Рубин", Плевен; над 100 милиона разширение на мощностите на "Шнайдер" в Пловдив и още над 30 нови инвестиции в мощности/машини, които увеличават производителността на труда в тези райони значително (и съответно работниците могат да защитят по-високи заплати). Ускорената амортизация на инвестициите, приета през 2025, също е стъпка в посока по-ниска цена на инвестициите в машинен парк.
По-силният аргумент срещу регионално диференциране за минималната заплата обаче е друг. Почти навсякъде, където има регионално диференциране, се формират социално-икономически гета. Райони, които започват като икономически гета с ниско заплащане и напускане на по-квалифицираните работници и постепенно прерастват в социални гета с висока престъпност, лоша инфраструктура и огромен процент неработещи, които зависят почти изцяло от социални помощи. Ако допуснем формирането на региони гета, този проблем няма да може да бъде изчистен поколения наред. Това за мен е основният аргумент против регионални нива на минималната работна заплата.
Няма богата държава с евтин труд и ниски заплати
Тук стигаме до основната причина за съпротивата срещу вдигането на минималната работна заплата: смяна на мисленето и модела, на който беше изградена голяма част от бизнеса в България от 2021 г. Евтин труд. Няма богата държава с евтин труд и ниски заплати. Разбира се, че срещу по-доброто заплащане на труда трябва да стои по-висока производителност, но както е видно от данните, България все още не е даже на средноевропейските съотношения на заплащане/производителност. Да не говорим за съседните Румъния и Гърция или за Полша и Германия.
Винаги ще има кой да предложи по-ниска цена на база евтин труд. До скоро беше Азия. След няколко години ще дойде ред на Африка. Успехът на българския бизнес и развитието на българската икономика минават през по-добър продукт и по-висока производителност. Повишаването на производителността обаче е основно задача на работодателя. По-ефективен производствен процес, по-добра механизация/автоматизация, по-добър бранд, а не конкуренция на база на най-ниска цена.
Това се доказва и от един много прост ежедневен пример: български работник се качва на самолета от София до Франкфурт и изведнъж производителността на труда му скача от 20 евро на час на 73 евро на час. Нито е придобил нови умения, нито си е сменил навиците и мисленето за двата часа полет. Просто работи при по-добър производствен процес с по-добра механизация и автоматизация.
