Професор по история от Скопие: Македония се страхува от собствената история и избягва открит дебат

В анализ за „Либертас“ историкът Драги Георгиев поставя под въпрос стремежа на македонското правителство да получи гаранции от ЕС за предвидимостта на преговорния процес и за защитата на македонската идентичност, език и култура.

Георгиев е дългогодишен историк и директор на Института за национална история в Скопие. Той е и съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония.

Преди няколко дни македонският министър на външните работи за пореден път обясни позицията на правителството, което настоява за гаранции за предвидим процес на преговори за членство в ЕС. Според Георгиев самото желание за гаранция, че по време на преговорите няма да бъдат поставяни нови условия, е напълно легитимно.

Когато обаче в подобни обяснения постоянно се споменават македонската идентичност, македонският език и македонската култура, неизбежно се създава впечатлението, че необходимостта от гаранция за собствената идентичност е не по-малко важна от гаранцията за самия преговорен процес.

Според Георгиев това поражда по-дълбоки въпроси. Той вижда в подобния подход наследено политико-психологическо разбиране – постоянната нужда от гарант, който да защитава македонската идентичност и да потвърждава това, което страната твърди, че е.

По време на Югославия този „гарант“ или „голям брат“ е бил Белград. Днес, според автора, изглежда, че подобна роля се очаква от Брюксел.

Белград като „гарант“

Георгиев припомня два примера от миналото, които според него показват колко условна може да бъде подобна защита.

Първият е свързан със скандала от 1966 г., когато официалното сътрудничество между Съюза на югославските писатели и Съюза на българските писатели е прекъснато заради спора около македонския език.

Причината е отказът на българската страна да подпише споразумение с македонска делегация, свързано с македонския език. В продължение на години сътрудничеството не е възстановено, а условието на югославската страна за това е признаването на македонския език.

В конфликта се намесва и югославската дипломация, която протестира срещу българското отричане на македонския език и идентичност.

„България оспорваше, Белград гарантираше и защитаваше“, обобщава Георгиев.

Петдесет години по-късно обаче се случва нещо, което според автора показва иронията на историята.

В продължение на 53 години в Белград съществува булевард „Гоце Делчев“. През юни 2016 г. белградските власти го преименуват на булевард „Маршал Толбухин“.

Месец по-рано вестник „Политика“ публикува статия, озаглавена „Гоце Делчев – герой или антисръбски идеолог“. Тогавашният градски управител Горан Весич заявява, че Делчев „не е длъжен на Сърбия или Белград с нищо с делата си“, а политиката на организацията, която е ръководил, е била „подчертано антисръбска“.

Сръбският историк Александър Животич от своя страна определя македонското възприятие за Делчев като мит, създаден в края на 40-те години на XX век, и поставя неговите действия в пробългарски исторически контекст.

За Георгиев това е „класическа историческа ирония“: Белград, който десетилетия по-рано е защитавал македонския език и идентичност, по-късно без особени колебания премахва името на Гоце Делчев от картата на сръбската столица.

Според автора това показва, че Белград никога не е бил истински гарант на македонската идентичност. Той е защитавал определена политическа концепция, която в конкретния момент е съответствала на интересите на югославската държава.

„Югославският Белград от 1966 г. имаше различни политически интереси от сръбския Белград от 2016 г.“, пише Георгиев.

Ще бъде ли Брюксел различен?

Оттук авторът поставя въпроса: ако гаранциите са необходими, защо да се очаква, че с Брюксел ще бъде различно?

Според Георгиев „защитниците“ никога не се ръководят от вечна и абсолютна любов, а от интереси. Ако Брюксел има определени интереси днес, утре може да има други.

Затова, според него, Македония трябва да спре да търси гаранции от ЕС за македонската идентичност, език и култура.

„Всякакви гаранции от Европейския съюз нито ще укрепят, нито ще защитят македонската идентичност“, пише историкът.

Според него подобно търсене на външна гаранция оставя горчивото усещане, че страната се нуждае от чуждо потвърждение, за да бъде сигурна в собственото си съществуване.

Ако са необходими такива гаранции, смята Георгиев, проблемът вече не е свързан само с една конкретна държава. Винаги ще има възможност някой да оспори или да интерпретира по различен начин определени части от националната история.

Необходимостта от разговор за миналото

Георгиев определя като един от най-важните елементи на националната зрялост способността за открито изправяне пред собственото минало.

Според него в Македония все още няма достатъчно открит и сериозен дебат за редица важни исторически събития – не само от далечното минало, но и от по-новата история.

Причината, по думите му, е страхът, че подобен дебат може да застраши установения национален разказ и съвременната национална идентичност.

Авторът посочва и проблема с начина, по който се разглеждат идентичностите на хората отпреди 150 години. Според него сложните и многопластови идентичности от миналото често се поставят директно в съвременни национални рамки.

Различното тълкуване лесно се превръща в повод за национална тревога.

Но една напълно развита и зряла нация трябва да може да приеме сложността на собствената си история, смята Георгиев.

Само по този начин могат да бъдат изяснени неяснотите, противоречията и неудобните моменти от миналото, а с тях да бъдат преодолени съмненията и да бъде изградено по-голямо самочувствие.

„Народ, който е пораснал, изследва историята, не се страхува от това, което е било и най-накрая знае кой е“, пише авторът.

„Нов Белград“ в Брюксел

В заключение Георгиев определя търсенето на „нов Белград“ в Брюксел като продължаване на зависимостта от „големия брат“.

Според него подобен подход подхранва националната идентичност под външна закрила, но едновременно с това създава несигурност и пречи на обществото да изгради самочувствие.

През последните осем десетилетия държавност Македония е взела редица важни и смели решения, посочва Георгиев. Според него същата смелост е необходима и сега – не за създаване на страх и съмнение относно собственото съществуване, а за приемане на собствената история.

Македонската идентичност, според автора, не се нуждае от външен център, който да я защитава и да ѝ дава гаранции. Тя се нуждае от по-голямо самочувствие и смелост, за да се развива самостоятелно.

„Това ще бъде най-добрата гаранция за неговото съществуване“, заключава Георгиев.