Бившият зам.-председател на ДАНС критикува липсата на контраразузнавателни мерки и координация със западните партньори след взривовете в складове за боеприпаси
Бившият зам.-председател на ДАНС Петър Петров заяви, че след взривовете в складове за боеприпаси на оръжейната компания "ЕМКО" не е чул да се предприемат достатъчно мерки за противодействие на евентуална заплаха от руското разузнаване. Той коментира темата пред БНР след проведения Съвет по сигурността, на който бяха обсъдени инцидентите.
"Установени са някои неспазени мерки за сигурността на заводите, но не беше казано нищо да се усилва контраразузнавателното противодействие на заплахата, идваща по линия на руско разузнаване. Не чух да се предприемат мерки за координация и активна комуникация с партньорите по тази линия. Без такова взаимодействие стигането до обективната истина е невъзможно. Необходимо е да се даде отговор на този въпрос - дали тези взривове са в следствие на руско активно мероприятие на българска територия. Това трябва да е във фокуса на вниманието на службите към момента".
По думите му на Съвета по сигурността са били набелязани основно мерки, свързани с режима за съхранение на боеприпаси и контрола върху подобни обекти.
"В Съвета по сигурността бяха набелязани мерки, но те са в посока на изясняване какъв е режимът за съхраняване на такава продукция. Чух, че екипи от ДАНС и МВР ще инспектират такива складове, ще налагат санкции, ще се увеличава патрулно-постовата дейност в тези райони. Но това беше ангажимент на МРВ и ДАНС и към момента, те трябваше да са го правили това и в момента. Ако някой не е спазил режима, ако някой си е позволил да неглижира, той би следвало да носи своята отговорност. Но за мен по-важен е въпросът дали тези взривове са в следствие на планирано диверсионно-разузнавателното мероприятие, реализирано от руските служби", коментира той.
Петров свърза въпроса за евентуална руска намеса с историята около собственика на "ЕМКО" Емилиян Гебрев и припомни предишни инциденти, свързани с него.
Според него подобна версия е възможна, като се има предвид, че Гебрев е бил обект на действия, за които българската прокуратура е повдигнала обвинения на руски граждани.
"2015 г. той стоя доста време в болница, а българската прокуратура твърдеше, че е ял нитратна рукола. 3 години по-късно при отравянето на Сергей Скрипал беше придобита информация, която показа, че тук, в България, са пребивавали лица от ГРУ към руската армия и те са влизали в страната с фалшива самоличност, пребивавали са в наети квартири, чак по-късно се видя, че един от тях дегизиран се разхожда в подземния паркинг на офиса на "ЕМКО" и има някаква интервенция спрямо автомобила на Емилиян Гебрев. Тази информация тогава не беше известна на българските служби. Тя дойде по линия на координацията с британските партньори. По тази линия на координация със западните ни партньори, което е най-важното към момента, беше получена информация за връзки между взривовете в Чехия, в селцето Врбетице, където е била съхранявана продукция на "ЕМКО", и тук няколко взрива през годините от 2011 г. до 2020 г., когато има взрив в завод на "Арсенал" до Мъглиж. И двата взрива в района на Иганово, където в складове на ВМЗ - Сопот също се е съхранявала продукция на "ЕМКО". От там дойде информация по линия на обмена с чешките партньори, че това има връзка с действия на руското военно разузнаване. Бяха повдигнати обвинения на 6 руски граждани".
По думите на Петров е необходимо да се прецени дали става дума за действия на руското разузнаване, като за целта трябва да има пряка координация с евроатлантическите партньори.
Той припомни, че през годините българските служби са работили за изграждането на доверие с партньорските служби от НАТО и ЕС.
"В момента, чета изследвания на френски медии, българското разузнаване е последно по доверие от страна на западните си партньори", подчерта бившият зам.-председател на ДАНС и напомни, че българските служби винаги са били разглеждани от западните партньори с "една въпросителна".
"Без информация от нашите партньори няма как сами да се справим срещу един такъв голям противник като руското разузнаване", категоричен бе той в интервю за предаването "Неделя 150".
Петров посочи още, че собствениците на складове и заводи не могат сами да се защитят от евентуална операция на чуждо разузнаване, независимо от мерките за физическа охрана и сигурност, които предприемат.
"Собствениците на такива складове и заводи - каквито и предписания да спазят, каквито и мерки да вземат за собствената си охрана, ако става дума за операция на руското разузнаване, те няма да могат сами да успеят да се защитят, без държавата да влезе във функциите си".
Според Петров мащабът на руските разузнавателни възможности прави международното сътрудничество ключово за България.
"Имайки предвид капацитета на Руската федерация в тази сфера, българската държава не може да се справи сама с тези процеси", изтъкна Петров. Той заяви, че страната трябва да разчита в по-голяма степен на партньорите си в НАТО и ЕС.
Според него дългосрочната цел на евентуална руска хибридна операция в България би била създаването на благоприятна среда за реализиране на руските геополитически интереси.
"Тя винаги ще иска да запази своето влияние тук. Винаги ще иска да направи съответните пробиви в ключови сфери като сигурността, ще иска да придобие агентура в службите, на политическо ниво", обясни той.
В заключение Петров призова за по-голяма публичност и обществен контрол върху действията на институциите.
"Има доста притеснителни факти, които би следвало да засилят вниманието на обществото. Ако обществото следи тези процеси и е наясно с тази заплаха, това би създало доста трудности в реализирането на такава операция. Българинът достатъчно добре съзнава реалностите, които го заобикалят. Ежедневно трябва да съхраняваме националния ни суверенитет, ежедневно трябва да осъществяваме мониторинг върху властимащите, върху всеки орган на държавна власт и ако има въпроси, които ни притесняват, да ги поставяме публично".
