58 000 спасени живота показват защо климатизацията става все по-важна в затоплящия се свят.
Климатикът, който в горещите дни се превръща в спасение за милиони хора, има и друга страна. Ново проучване показва, че само в Съединените щати климатизацията е предотвратила близо 58 000 смъртни случая, свързани с горещините, за периода от 2010 до 2020 г. В същото време все по-масовото използване на охлаждащи системи увеличава потреблението на електроенергия, натоварва мрежите и допринася за емисиите на парникови газове.
Изследването, публикувано в научното списание Nature Health, оценява ефекта от реалното използване на климатици в различни части на САЩ. Средно повече от 5000 човешки живота годишно са били спасени благодарение на охлаждането в домовете и сградите.
Най-голяма е ползата в районите, където високите температури са най-чести и продължителни. Сред тях са южните американски щати, включително Флорида, Тексас и Аризона. Там продължителните горещини могат да представляват сериозна опасност, особено за възрастни хора, хора с хронични заболявания и други уязвими групи.
Когато температурите се задържат високи за дълго време, организмът се натоварва значително. Сърдечносъдовата и дихателната система са поставени под допълнителен стрес, а рискът от топлинно изтощение и топлинен удар нараства. При хора с определени заболявания горещината може да влоши състоянието им и да увеличи вероятността от тежки усложнения.
Именно затова климатизацията все по-трудно може да бъде определяна единствено като средство за комфорт. В условията на екстремни горещини тя може да се превърне в средство за защита на здравето и дори за спасяване на човешки живот.
Проблемът започва от момента, в който охлаждането се превърне в прекомерно потребление. Според учените по-голямото използване на климатик не означава автоматично по-голяма защита. При част от случаите помещенията се охлаждат повече, отколкото е необходимо за предпазване на човешкото здраве.
Това означава, че прекалено ниската температура в жилището не носи допълнителна полза, сравнима с увеличеното количество изразходвана електроенергия. Всеки допълнителен градус на охлаждане може да изисква повече работа от системата и съответно повече електричество.
Тук се появява един от най-големите парадокси на климатизацията. Колкото по-топъл става светът, толкова повече хора имат нужда от охлаждане. Но колкото повече климатици работят, толкова повече електроенергия е необходима. Ако тя е произведена от изкопаеми горива, това води до допълнителни емисии, които допринасят за глобалното затопляне.
Получава се своеобразен порочен кръг – високите температури увеличават нуждата от климатизация, климатизацията увеличава потреблението на енергия, а производството на тази енергия може да доведе до нови емисии и допълнително затопляне.
Проблемът вече се усеща и от електрическите мрежи. При продължителна гореща вълна мили
