По-силно изложени на притеснения са хората, чиито професионални задачи включват създаване на текстове, анализи, доклади, презентации, компютърен код и други цифрови материали
Познанията за изкуствения интелект и възможността дадена работа да бъде дигитализирана са сред основните фактори, които определят доколко служителите се притесняват, че могат да загубят работата си заради AI. Това показва последният AI Monitor на Техническия университет в Дармщат (TU Darmstadt), изготвен на базата на представително проучване сред повече от 2000 души, проведено съвместно с института за пазарни проучвания YouGov.
Оказва се, че именно познанията за изкуствения интелект са най-силно свързани със страха от загуба на работа. Колкото по-добре респондентите разбират как работи AI и какви са възможностите му, толкова по-голяма е тревогата им, че технологиите могат да окажат натиск върху тях на работното място или дори да доведат до загуба на работата им.
Около 43% от хората, които определят познанията си за изкуствения интелект като много добри, очакват, че в близко бъдеще AI може да поеме техните професионални задачи.
„Това е забележително и същевременно тревожно откритие“, коментира ръководителят на проекта Петер Буксман, професор по информационни системи в катедра „Право и икономика“ на TU Darmstadt.
Според него резултатите поставят под въпрос широко разпространеното схващане, че страхът от изкуствения интелект произтича основно от недостатъчна информираност.
„Хората, които разбират най-добре изкуствения интелект, са и най-наясно с неговия разрушителен потенциал“, посочва Буксман.
Проучването показва още, че секторът, в който работи даден човек, сам по себе си не е решаващ за степента на притеснение от загуба на работа. Много по-голямо значение има естеството на самата работа и доколко нейният резултат може да бъде превърнат в цифров продукт.
По-силно изложени на притеснения са хората, чиито професионални задачи включват създаване на текстове, анализи, доклади, презентации, компютърен код и други цифрови материали. При професии, които изискват физическо присъствие и работа на място, опасенията са значително по-слаби.
„Това се отнася за повечето индустрии и е разбираемо“, казва Буксман. По думите му адвокатите, софтуерните разработчици и специалистите по социални медии са много по-пряко засегнати от развитието на генеративния изкуствен интелект, отколкото занаятчиите или медицинските сестри.
Изследването очертава и няколко други тенденции.
- Изкуственият интелект вече е част от ежедневието на значителна част от хората, но използването му не е равномерно разпределено. Типичният потребител на AI е по-млад, по-високо образован и по-често мъж.
- Най-големите опасения са свързани с реални рискове като т.нар. халюцинации на AI системите и проблеми със защитата на личните данни.
- Значително по-малко хора очакват появата на бъдещ суперинтелект – едва около четирима от всеки 10 анкетирани смятат такъв сценарий за вероятен.
- По-младите служители се тревожат повече за бъдещето на работата си в сравнение с по-възрастните.
- Като цяло опасенията за сигурността на работните места са нараснали във всички професионални групи спрямо 2025 г.
AI може да създаде нови професии, но и да унищожи много съществуващи
Според Буксман генеративният изкуствен интелект вероятно ще доведе до появата на нови професии, но броят им може да не бъде достатъчен, за да компенсира мащаба на работните места, които ще бъдат изгубени заради автоматизацията.
По думите му въпросът не трябва да се разглежда единствено като икономически проблем. Загубата на работа означава не само загуба на доходи, но може да лиши хората и от важна част от социалните им контакти и усещането за лична посока.
Затова компаниите и политиците трябва да отговорят на нарастващите притеснения не просто с уверения, че няма повод за тревога, а с реални възможности за обучение и преквалификация и с открит разговор за промените, които очакват пазара на труда.
