Иновативният робот FIFISH W6 NAVI изследва труднодостъпни места
Подводен дрон се спуска там, където водолаз трудно би достигнал. Може да маневрира в тесни пространства, да заснема морския живот и да разкрива тайните на Черно море. Събира вода и други обекти, чрез които пази следи, невидими за човешкото око.
С пробите, които предоставя на учените, може да се открива ДНК от околната среда и да се установи кои видове са обитавали даден район от българското море, пише "24 часа".
Подводният робот от последно поколение FIFISH W6 NAVI е новото попълнение в екипа на учените от Института по океанология към БАН. Създаден е да изследва труднодостъпни места и да предава картина от тях в реално време. Той не просто снима морското дъно.
С помощта на камери, мощно осветление, навигационни системи и допълнителни инструменти дронът може да обследва подводни обекти, да измерва разстояния, да следи състоянието на съоръжения и да събира данни за научни изследвания. Това го прави полезен както за професионални инспекции, така и за потенциални научни приложения.
“Този модел дрон има две камери. Едната е насочена напред, а другата е малко под ъгъл, което дава възможност да се вижда по какъв начин се използва роботизираната ръка, с която събира проби от морското дъно”, обяснява пред “24 часа” доц. Наталия Андреева, ръководител на секция “Динамика на бреговата зона” в Института по океанология.
Когато дронът се пусне във водата, показва морската среда. Може да има плаващи водорасли, да преминават риби и медузи, да се виждат мехурчета, да се прецени мътността на водата.
Този тип подводни роботи не се използва само за наблюдение на морския живот. Те се прилагат за изследване на структури на корозия и др.
Едно от най-големите предимства на този дистанционен метод на наблюдение е, че е неинвазивен и не вреди по никакъв начин на морската среда.
“Ние не убиваме организмите, просто ги наблюдаваме и това е бъдещето на изследванията", споделя доц. Марина Панайотова.
Целта на това изследване е да можем да наблюдаваме колкото се може повече видове, които обитават определени райони. Това са различни видове риби, медузи, ракообразни, които живеят на повърхността на дъното. Нашият подводен апарат разполага със сензори, които измерват дълбочина, температура, разтворен
кислород, мътност на водата, прозрачност и електропроводимост. Като всички тези параметри след това могат да ни помогнат да изчислим и каква е солеността, защото нямаме такъв датчик, обяснява тя.
Купеният дрон и изследванията, които правят учените от Варна, се извършват по голямата кохезионна програма Интеррег NEXT “Черноморски басейн” 2021-2027, насочена към подпомагане на доброто управление и изпълнение на всички програми за териториално сътрудничество, включително тези по външните граници на ЕС.
Този подводен апарат записва видео файлове и снимки по време на изследванията. След това тези данни се
предоставят на други учени от института, които започват да ги анализират.
“Във водата се съдържат клетки от различни биологични продукти като люспи, слуз, кожа от различни организми", отбелязва проф. Петя Иванова.
В последните години работим много интензивно по прилагането на един от тези генетични методи - анализ на ДНК от околната среда. След което се преминава към секвениране от ново поколение и получаване на генни секвенции. Сравнявайки ги със световните генетични бази данни, ние можем да определим
точно кои видове са в нашата проба.
По този начин се откриват видове, като такъв например е пеленгасът. Той е инвазивен и е бил пренесен от Японско море в Азовско море с аквакултурна цел преди много години. След това се появява от Азовско в Черно море. Но в последните 20 г. този вид не е бил намиран. При наши изследвания обаче установихме, че пеленгаса го има по Южното Черноморие в района на Обзор и Созопол, казва тя.
Така се оказва, че изследванията с подводния робот представляват революционен подход, който ще подобри
изключително много познанията за морското биоразнообразие в България.
