Изследователите съобщиха, че са открили малки костни фрагменти от животното в Денисовата пещера в планината Алтай в Южен Сибир
Сибирска пещера, която вече е известна с откриването на първите останки от изчезналия човешки род, наречен денисов, представи доказателства за неизвестен досега голям бозайник от Ледниковата епоха, близък родственик на днешния як. Информацията предава Ройтерс.
Изследователите съобщиха, че са открили малки костни фрагменти от животното в Денисовата пещера в планината Алтай в Южен Сибир, Русия. Те са извлекли ДНК, която показва, че тези останки принадлежат на говежди вид, различен от всички останали известни досега живи и изчезнали видове.
Общо учените са изследвали 20 костни фрагмента от този вид — 14 от Денисовата пещера и 6 от други обекти в по-широкия регион. Най-старият екземпляр е датиран отпреди около 250 000 до 200 000 години, а най-младият — отпреди около 27 000 години.
Самите кости са били толкова фрагментирани, че формата им не е позволявала да се разбере, че принадлежат на непознат голям бозайник. Изследователите обаче са успели да генерират 20 древни генома от костите, които доказват, че това е уникален вид, чиято еволюционна линия се е отделила от предците на съвременния як преди приблизително 400 000 години.
„Необичайно е, особено да се разпознае голям вид бозайник от малки, неидентифицируеми фрагменти“, казва еволюционният генетик Лав Дален от Центъра за палеогенетика (съвместна структура на Стокхолмския университет и Шведския природонаучен музей) и старши автор на изследването, публикувано в списание Current Biology. Генетичните доказателства сами по себе си не са достатъчни за даването на научно наименование на нов вид, затова учените наричат този екземпляр „Як Х“ (Yak X).
Дален посочва, че Як Х е живял заедно с други говеда, включително степния бизон и туровете (изчезналия див прародител на днешното опитомено говедо). Той е споделял пейзажа на Ледниковата епоха и с вълнести мамути, вълнести носорози, коне и големи хищници като пещерни хиени и кафяви мечи. Предвид близката му връзка с модерните яци, се предполага, че е изглеждал повече като як, отколкото като бизон. Откритието на Як Х задълбочава разбирането за разнообразието на големите бозайници от този период. Огромната сибирска шир е била тревиста екосистема, наречена мамутова степ.
