В началото на август OpenAI съобщи, че вътрешна версия на нов модел, наречен „Astra“, е постигнала съществен напредък по 10 проблема в математиката и теоретичната информатика
Изкуственият интелект започва да помага на математиците по проблеми, които дълго време са оставали нерешени. През последните месеци няколко експеримента показаха, че най-новите модели могат не просто да решават стандартни задачи, а да предлагат идеи и подходи към сложни научни въпроси.
В началото на август OpenAI съобщи, че вътрешна версия на нов модел, наречен „Astra“, е постигнала съществен напредък по 10 проблема в математиката и теоретичната информатика. Част от тях не са отбелязвали сериозен напредък от поне десетилетие, а по някои са работили математици в продължение на години.
Сред областите са теорията на групите, геометрията, криптографията и квантовата теория.
Това обаче не означава, че изкуственият интелект е решил всичките 10 проблема. Според OpenAI резултатите включват както пълни решения, така и значителен напредък по други задачи.
Предложенията на модела са били допълнително разработени от хора и формализирани чрез Lean – система, която позволява математическите доказателства да бъдат проверявани формално.
Резултатите предизвикаха и критики сред математиците. Според някои експерти не е достатъчно ясно доколко част от представените решения са действително нови и с какво точно надграждат съществуващите знания.
Само няколко дни по-късно експериментална версия на модела Claude на Anthropic постигна резултат по проблем, свързан с хипотезата на Риман – един от най-известните нерешени въпроси в математиката.
Моделът е подобрил съществуващата долна граница за дела на нулите на дзета функцията на Риман, които се намират на критичната линия – от 41,6% до 67%.
Това обаче не означава, че хипотезата е доказана. За окончателно решение трябва да бъде доказано, че всички съответни нули се намират на критичната линия. Такова доказателство все още няма.
Истинската промяна може да не е в способността на изкуствения интелект сам да решава фундаментални математически проблеми, а в това, че той започва да предлага идеи, които учените могат да развиват.
Моделите могат да търсят закономерности, да предлагат хипотези, да намират възможни доказателства и да посочват нови посоки за изследване. След това математическият екип трябва да провери резултата, да установи дали е коректен и дали действително съдържа нещо ново.
Така изкуственият интелект постепенно започва да се превръща от инструмент за изпълнение на задачи в потенциален изследователски партньор.
Границата между двете роли все още не е премината окончателно. Но вече има ясни признаци, че математическите изследвания могат да бъдат сред първите области, в които изкуственият интелект не просто ускорява човешката работа, а помага да се откриват решения на проблеми, останали нерешени в продължение на десетилетия.
