При определени условия останките от древни микроорганизми могат бързо да бъдат запечатани в силициев диоксид
Учени са открили преки доказателства за живот на Земята отпреди около 3,5 милиарда години, съобщи „Сайънс алърт“, позовавайки се на изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Екип, ръководен от геолога Трисрота Чаудхури от Индийската геоложка служба, е успял да датира директно биологичен материал, запазен в останки от древна микробна общност. Находката е направена в ивичеста скала от индийския кратон Сингбхум.
Според учените останките представляват микробни постелки – биофилми, образувани от колонии от едноклетъчни организми. Подобни структури са сред редките следи от най-ранните форми на живот, съхранили се в древни скали.
„Намирането на добре запазен биологичен материал и на циркони, подходящи за датиране, в една и съща скала е изключително рядко явление за ранната история на Земята“, обяснява Чаудхури пред „Сайънс алърт“.
Така те се съхраняват под формата на тънки въглеродни слоеве, които могат да оцелеят дори при силна топлина и налягане.
За да установят произхода и възрастта на материала, изследователите са анализирали циркониеви кристали, открити в скалата. При образуването си цирконът поглъща уран, който с течение на времето се разпада до олово. Съотношението между двата елемента позволява да се определи възрастта на минерала.
От осем изследвани кристала четири са били геоложки променени, но останалите са показали сходна възраст – около 3,5 милиарда години. Според учените формата им показва, че те са се образували заедно със скалата, а не са останки от по-стар материал, попаднал в нея впоследствие.
Така възрастта на находището е определена на 3,497 милиарда години с отклонение до 5 милиона години.
Според изследователите откритието е важно, защото позволява възрастта на скалата и доказателствата за наличието на живот да бъдат свързани пряко. То подкрепя тезата, че преди около 3,5 милиарда години микроорганизми вече са обитавали Земята и са успявали да се развиват в изключително сурова среда.
По това време планетата е била без кислород и е била под силното влияние на вулканични и хидротермални процеси. Учените смятат, че примитивните микроорганизми са се адаптирали към тези условия и са обитавали първобитния океан, богат на желязо и силициев диоксид.
