Учените отбелязват, че светът вече е с около 1,4°C по-топъл в сравнение с края на XIX век
Световните океани са достигнали рекордно високи температури през юли, показват данни на европейската служба „Коперник“ за наблюдение на климата, цитирани от BBC.
Средната температура на морската повърхност извън полярните райони е достигнала 20,96°C, надхвърляйки предишния рекорд от 20,89°C.
Юли е бил вторият най-топъл месец в световен мащаб за този период, като средната глобална температура е била с 1,47°C над равнището от прединдустриалната епоха. Учените свързват високите стойности както с продължаващото глобално затопляне, така и с развиващите се условия на Ел Ниньо в Тихия океан.
В Европа температурите на морската повърхност са достигнали рекордни стойности по атлантическото крайбрежие и в западната част на Средиземно море. Това е допринесло за продължителни морски горещи вълни в региона.
Западна Европа също преживя необичайно силни горещини. Средната температура за юни и юли е достигнала 21,62°C – с 2,79°C над обичайните стойности и най-високото ниво, регистрирано за тези два месеца.
Продължителните горещини са съпроводени от суша и ниска влажност на почвата във Франция, Испания, части от Германия и Великобритания. Нивата на някои от големите европейски реки, сред които Сена, Рейн и Дунав, паднаха значително под средните стойности.
Недостигът на вода оказва допълнителен натиск върху водоснабдяването, земеделието, речния транспорт, екосистемите и производството на електроенергия. Сухото време създаде и благоприятни условия за разпространението на големи горски пожари в Южна и Западна Европа.
По-топлите океани също имат сериозни последици за климата. Затоплянето на морската вода води до нейното разширяване и допринася за покачването на морското равнище. Продължителните морски горещини увреждат кораловите рифове, водорасловите гори и рибните екосистеми.
По-високите температури на морската повърхност увеличават и количеството топлина и влага, постъпващи в атмосферата, което може да засили тропическите бури и валежите.
Според европейските климатични експерти наблюдаваните екстремни горещини и суша са пример за това как изменението на климата усилва едновременно няколко опасни явления. Ел Ниньо може допълнително временно да повиши глобалните температури, но основният фактор за дългосрочното затопляне остава натрупването на парникови газове в атмосферата.
Учените отбелязват, че светът вече е с около 1,4°C по-топъл в сравнение с края на XIX век.
