Поправките са свързани с прилагането на европейските правила за прозрачност на възнагражденията и целят ограничаване на разликата в заплащането между мъжете и жените
Комисията за защита от дискриминация (КЗД) се обяви срещу част от новите задължения, които се предвижда да ѝ бъдат възложени с промени в Закона за защита от дискриминация. Поправките са свързани с прилагането на европейските правила за прозрачност на възнагражденията и целят ограничаване на разликата в заплащането между мъжете и жените.
Една от съществените промени засяга конфиденциалността на заплатите. Работещите ще получат право да поискат информация за средните възнаграждения на служителите, които извършват еднакъв или равностоен труд в съответното предприятие. Данните ще бъдат представяни с разбивка по пол.
Целта е служителите да могат по-лесно да установят дали съществува необоснована разлика във възнагражденията.
Според данните, посочени в мотивите към законопроекта, през 2024 г. разликата в заплащането между мъжете и жените в България е около 12% при средно 11,1% за Европейския съюз.
Като основни причини се посочват недостатъчната прозрачност при определянето на заплатите, липсата на задължителни механизми за наблюдение и отчетност при работодателите и ограниченията на съществуващите възможности за правна защита.
Служителите ще могат да искат информация за заплатите
Предвидени са и механизми за защита на индивидуалните възнаграждения. Ако предоставянето на информацията може да доведе до разкриване на заплатата на конкретен служител, данните ще бъдат предоставяни чрез трета страна – синдикална организация или КЗД.
Те ще могат да насочат работещия как да защити правата си и да предяви иск, без да разкриват конкретното възнаграждение на друг служител.
Промените предвиждат също постепенно въвеждане на задължение за по-големите компании да отчитат разликите във възнагражденията.
Именно част от тези нови функции предизвикват възраженията на Комисията за защита от дискриминация.
КЗД: Това ще създаде огромна административна тежест
От комисията посочват, че КЗД е независим държавен орган с правораздавателни функции, а не структура на изпълнителната власт, която да осъществява текущ контрол върху спазването на трудовото законодателство.
Според КЗД новите задължения биха означавали и обработване на чувствителни лични данни по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR).
От комисията изтъкват още, че голяма част от необходимата информация вече се събира и обработва от Националната агенция за приходите, Националния статистически институт и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Според КЗД задължаването на бизнеса да предоставя същите данни и на комисията би довело до допълнителна и ненужна административна тежест както за работодателите, така и за държавните институции.
