Устройствата, известни като CTD маркери, измерват електрическата проводимост на морската вода, която е свързана със съдържанието на сол, както и температурата и дълбочината
Изследователи от Университета на Делауеър проучват възможността акулите да се използват като своеобразни подвижни станции за наблюдение на океана. Животните носят специални сензори, които събират данни за температурата, солеността и дълбочината на водата, съобщава Ройтерс.
Устройствата, известни като CTD маркери, измерват електрическата проводимост на морската вода, която е свързана със съдържанието на сол, както и температурата и дълбочината. Данните се събират по време на движението и гмурканията на акулите.
Ръководителят на изследването Арън Карлайл, професор в Училището по морски науки и политика към университета, обяснява, че подобни сензори вече се използват върху морски животни. Един от примерите са морските слонове, които помагат на учените да събират информация от отдалечени полярни райони.
Според Карлайл акулите са особено подходящи за тази задача, тъй като са широко разпространени и се срещат в големи количества. Досега устройствата върху тях са използвани основно за проследяване на движенията и местообитанията им.
Сега учените се интересуват от възможността акулите да предоставят данни, които могат да помогнат при изучаването и прогнозирането на урагани. За целта се подбират видове, които редовно се издигат близо до повърхността, така че сензорите да могат да изпращат информацията към сателити.
Сред подходящите видове в Северния Атлантик са мако, сините акули, обикновените акули чук и младите големи бели акули.
Особен интерес представлява температурата в горния, т.нар. смесен слой на океана. По думите на Карлайл именно натрупаната там топлина може да влияе върху силата на ураганите. По-топлите води осигуряват повече енергия за развитието на бурите.
Маркирането на акулите започва през пролетта, когато мигриращите видове се приближават до крайбрежните райони след зимния си престой в открития океан.
Сензорите се закрепват за гръбната перка. Когато акулата излезе на повърхността, устройството установява връзка със сателитната система и предава събраните данни.
Ако методът се окаже успешен, учените ще разполагат с нов начин за наблюдение на океана в райони, където традиционните измервателни системи не могат да осигурят достатъчно информация.
