Липсват данни и целенасочена помощ за домакинствата, които не могат да поддържат безопасна температура в домовете си през горещите месеци
Лятната енергийна бедност остава слабо застъпена в българските публични политики, въпреки че все повече домакинства срещат затруднения да охлаждат домовете си при екстремни горещини. За това предупреждава доклад на екологичното сдружение „За Земята“.
Документът предстои да бъде изпратен до министерствата на труда и социалната политика, енергетиката, регионалното развитие и околната среда.
България разполага с определение за енергийна бедност от 2023 г. и от години подпомага уязвимите домакинства през отоплителния сезон. За летните месеци обаче липсва цялостна система, която едновременно да ограничава прегряването на жилищата и да осигурява финансова помощ за охлаждането им.
Според анализа няма достатъчно данни за хората, които не могат да поддържат безопасна температура у дома през лятото. Не са определени и конкретни национални цели за намаляване на този риск.
Сред предложените мерки са въвеждане на национален индикатор и система за наблюдение на лятната енергийна бедност, целева помощ за разходите за охлаждане и финансиране на решения срещу прегряването при обновяването на жилищни сгради.
Експертите препоръчват още създаване на механизъм за координация между институциите, отговорни за социалната, енергийната и климатичната политика, както и премахване на финансовите пречки пред най-уязвимите домакинства.
Необходимостта от охлаждане продължава да расте. Лятото на 2025 г. е било третото най-горещо в България от 1930 г. насам, а в Европа нуждата от енергия за охлаждане на сградите се е увеличила близо четири пъти между 1979 и 2022 г.
Особен проблем представляват горещите нощи, при които сградите не успяват да отдадат натрупаната през деня топлина. Рискът е по-висок в градовете и в енергийно неефективните жилища. Около 75% от сградния фонд в Европейския съюз попада в тази категория.
От „За Земята“ подчертават, че при екстремни температури климатизацията е важна за защитата на най-уязвимите хора, но трябва да се съчетава с пасивни решения срещу прегряване и да не води до непосилни сметки за ток.
Като успешен пример е посочен проектът COOLTORISE, реализиран в България, Испания, Италия и Гърция. Той показва, че по-достъпни пасивни мерки и промени в ежедневните навици могат осезаемо да подобрят комфорта в жилищата. У нас дейностите са съсредоточени в Пазарджик и Пещера
