В областта действат 117 приемни семейства, но услугата продължава да функционира на проектен принцип
Област Плевен се нуждае от още приемни семейства, особено за деца до тригодишна възраст и за деца с увреждания. Това стана ясно по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА, част от инициативата „Приеми ме“.
Към момента в областта действат 117 приемни семейства, в които са настанени общо 114 деца. От семействата 85 работят с Областния екип по приемна грижа, а останалите 32 – с дирекциите за социално подпомагане.
„Приемната грижа дава опора в най-трудните моменти от живота на едно дете и държи детството живо – такова, каквото всяко дете заслужава“, заяви директорът на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен Светлана Георгиева.
По думите ѝ приемните родители са хората, които отварят домовете и сърцата си, за да дадат на дете в затруднение внимание, търпение и подкрепа. Георгиева ги определи като „истинските герои“ в целия процес и призова повече хора да обмислят възможността да станат приемни родители.
Заместник-кметът на Плевен Паулина Кирова посочи, че приемната грижа е сред най-значимите форми за подкрепа на деца, които по различни причини не могат да живеят в биологичните си семейства.
Тя припомни, че първият общински проект в тази област – „И аз имам семейство“, е започнал през 2011 г. само с четири приемни семейства. Постепенно към него са се присъединили и други общини от областта.
Основен проблем обаче остава липсата на устойчивост, тъй като приемната грижа продължава да функционира на проектен принцип. Настоящият проект приключва на 31 декември 2026 г.
Според Кирова превръщането на приемната грижа в държавно делегирана дейност би осигурило постоянни договори и по-голяма сигурност както за приемните родители, така и за социалните екипи. Възможностите за подобна промяна се обсъждат в Министерството на труда и социалната политика от 2023 г.
Инициативата „Приеми ме“ цели да популяризира приемната грижа и да повиши капацитета на социалните работници, общинските служители и приемните родители. Проектът се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.
