Над половината жилища в България са построени преди 1990 г., показват данните на НСИ
Имотният пазар в България постепенно променя структурата си. Все по-голяма роля вече играят не хората, които купуват първия си дом, а собствениците, решили да заменят старото си жилище с по-ново, функционално и енергийно ефективно.
Причината е в остаряването на жилищния фонд. Над половината жилища в България са построени преди 1990 г., показват данните на НСИ. Над 82% от българите живеят в собствено жилище. Това означава, че голяма част от бъдещите купувачи вече разполагат с имот, който могат да използват като капитал за покупката на следващ.
Промяната в изискванията към дома се ускори след пандемията. Работата от вкъщи постави по-голям акцент върху разпределението, естествената светлина, размера на помещенията и наличието на пространство за работа.
Това постепенно променя и новото строителство. Купувачите все по-често оценяват не просто цената на квадратен метър, а качеството на пространството, което получават.
През първото тримесечие на 2026 г. в София са вписани 7529 сделки с имоти – с 12,3% по-малко спрямо същия период година по-рано. По предварителни данни на Евростат през юни строителната продукция в България е нараснала с 4,4% на годишна база при спад от 0,7% в еврозоната.
Разходите за строителство обаче също вървят нагоре. Според НСИ през второто тримесечие те са с 9,6% по-високи спрямо година по-рано, а при строителните материали увеличението достига 10%.
Това ограничава възможностите качественото ново строителство да поевтинее значително дори при по-слаб брой сделки.
В София през последните години се въвеждат в експлоатация между 8000 и 12 000 нови жилища годишно. Срещу тях стои огромен фонд от апартаменти, строени през 70-те и 80-те години.
Тези жилища няма да бъдат заменени изведнъж. Именно постепенният характер на процеса обаче може да поддържа търсенето към новото строителство в продължение на години.
