Дейвид Регер, основател и главен изпълнителен директор на германската компания NEURA Robotics, смята, че развитието на физическия изкуствен интелект може да позволи на роботите да изпълняват почти всички физически задачи в рамките на следващите две до пет години
Дълго време разговорът за изкуствения интелект се въртеше около професиите, които могат да бъдат автоматизирани – програмисти, преводачи, счетоводители, журналисти и административни служители. Следващият етап обаче може да бъде много по-мащабен: изкуственият интелект вече започва да управлява машини, които могат да действат във физическия свят.
Роботи с камери, сензори и изкуствен интелект постепенно навлизат във фабрики, складове и логистични центрове. В бъдеще подобни системи могат да се появят и в болници, магазини и домовете.
Дейвид Регер, основател и главен изпълнителен директор на германската компания NEURA Robotics, смята, че развитието на физическия изкуствен интелект може да позволи на роботите да изпълняват почти всички физически задачи в рамките на следващите две до пет години. Според него машините вече могат да бъдат обучавани за определени дейности по-бързо от хората.
Това поставя нов въпрос пред пазара на труда: не кои професии ще бъдат засегнати от изкуствения интелект, а кои физически дейности ще останат изцяло човешки.
От чатбота към робота
Генеративният изкуствен интелект досега основно работеше с информация – създаваше текстове, изображения, програмен код и анализи. Физическият или въплътен изкуствен интелект прави следващата крачка, като позволява на машините да възприемат средата и да действат в нея.
Това означава робот да може да вземе кутия, да сортира продукти, да сглобява детайли, да товари стоки или да работи в опасна среда.
Ключовата промяна е, че роботите вече не трябва непременно да бъдат програмирани предварително за всяко отделно движение. Вместо това изкуственият интелект може да им помогне да разбират поставената задача, да оценяват обстановката и да избират начин за нейното изпълнение.
Роботите вече са във фабриките
Индустриалната роботизация далеч не е новост. Според Международната федерация по роботика през 2024 г. в предприятия по света са инсталирани повече от 542 000 нови индустриални робота. За сравнение, десет години по-рано броят им е бил около 221 000.
Във фабриките по света вече работят около 4,66 милиона индустриални робота.
Новото е не толкова появата на машините, колкото развитието на способностите им. Традиционният индустриален робот обикновено работи на определено място и изпълнява ограничен брой предварително зададени операции.
Хуманоидните роботи имат друга цел – да могат да работят в среда, създадена за хора.
Стълбите, вратите, рафтовете, инструментите, количките и производствените линии са проектирани според човешките размери. Затова вместо предприятията да бъдат преустройвани за роботите, компаниите се стремят да създадат машини, които могат да се адаптират към съществуващата среда.
Автомобилната индустрия е сред първите
Автомобилният сектор вече се превръща в един от основните тестови полигони за хуманоидните роботи.
Hyundai Motor Group обяви планове да започне внедряването на роботите Atlas на Boston Dynamics в свои производствени мощности в САЩ през 2028 г. Първоначално машините ще изпълняват повтарящи се и физически натоварващи задачи, но впоследствие компанията очаква да могат да поемат и по-сложни операции.
Германската Schaeffler също планира постепенно въвеждане на хуманоидни роботи във фабриките си.
В Китай развитието е още по-агресивно. На местните изложения вече се демонстрират роботи, които сортират пратки, сглобяват електронни компоненти, работят в логистиката и изпълняват домакински задачи.
Главният изпълнителен директор на Unitree Уанг Синсин говори за възможен „ChatGPT момент“ в роботиката – момент, в който човек ще може просто да даде гласова или текстова команда, а роботът сам ще разбере как да я изпълни.
Кога роботът ще стане по-евтин от човека?
Това е един от най-важните въпроси пред индустрията.
Не е необходимо един робот да бъде по-добър от човек във всяка ситуация. За бизнеса е достатъчно машината да бъде достатъчно надеждна, производителна и евтина, за да има икономически смисъл от нейното използване.
Goldman Sachs очаква пазарът на хуманоидни роботи да достигне десетки милиарди долари през следващото десетилетие. Междувременно производствените разходи постепенно намаляват благодарение на по-евтините сензори, двигатели, батерии и други компоненти.
Това може да промени сметката на работодателите: колко струва един час работа на човек и колко ще струва един час работа на робот?
Технологията все още има сериозни ограничения
Въпреки оптимистичните прогнози масовото навлизане на хуманоидните роботи няма да бъде лесно.
За човек е естествено да вземе чаша, да прецени колко силно да я стисне, да заобиколи препятствие и да я постави на друго място. За робота всяка от тези действия изисква координация между камери, сензори, софтуер и двигатели.
Затова демонстрациите на роботи, които тичат, скачат или танцуват, не са достатъчни, за да покажат готовността им за масова употреба.
Истинският тест е дали машината може да изпълнява една и съща задача в продължение на осем часа дневно, да реагира при възникване на проблем и да го прави достатъчно евтино.
Morgan Stanley очаква развитието на хуманоидната роботика да продължи десетилетия, като потенциалният брой на машините в световната икономика може да достигне стотици милиони или дори повече от милиард към средата на века.
Какво ще стане с работните места?
Световният икономически форум очаква до 2030 г. технологичните и икономическите промени да създадат около 170 милиона работни места, докато приблизително 92 милиона съществуващи позиции могат да бъдат изместени.
Това означава, че автоматизацията не е задължително да доведе до масова безработица. По-вероятният сценарий е промяна на самото съдържание на професиите.
Работникът например може да престане да пренася ръчно кашони и вместо това да управлява роботите, които ги преместват. Служителят в производството може да следи автоматизирана линия и да се намесва само когато системата открие проблем.
Друг важен фактор е демографията. В много развити държави населението в трудоспособна възраст намалява, а работодателите изпитват недостиг на хора в производството, логистиката, здравеопазването и грижите за възрастни.
В такива случаи роботът няма непременно да бъде нает, за да замени съществуващ работник. Понякога той ще бъде необходим просто защото няма достатъчно хора, които да вършат дадена работа.
