По време на разговор по H1 главният изпълнителен директор на Blumtek Нермин Хаджич и университетският професор Борислав Вукоевич обсъдиха бъдещето на пазара на труда и въздействието на ИИ
Изкуственият интелект вече променя начина, по който хората работят, учат и създават, но с навлизането му на пазара на труда се появява и друг важен въпрос – как младите ще придобиват първия си професионален опит, ако именно началните задачи бъдат сред първите, които ще бъдат автоматизирани?
Повечето дискусии за влиянието на изкуствения интелект са насочени към професиите, които могат да изчезнат или да бъдат сериозно променени. Според експерти обаче проблемът може да се окаже по-дълбок. Началните и повтарящи се задачи често са начинът, по който младите служители навлизат в професията, учат се да работят, допускат грешки и постепенно изграждат необходимите умения.
По време на разговор по H1 главният изпълнителен директор на Blumtek Нермин Хаджич и университетският професор Борислав Вукоевич обсъдиха бъдещето на пазара на труда и въздействието на изкуствения интелект. Според тях развитието на технологиите не означава автоматично настъпване на масова безработица, но промените ще поставят сериозни предизвикателства пред начина, по който хората изграждат кариерата си.
Опитните специалисти вероятно ще могат да използват изкуствения интелект, за да повишат значително своята продуктивност. Те вече притежават знанията и професионалния опит, необходими, за да преценяват резултатите, генерирани от технологиите.
По-различна е ситуацията при младите хора, които тепърва навлизат в професията. Задачите, които най-лесно могат да бъдат автоматизирани, често са именно тези, чрез които начинаещите служители придобиват практически умения.
„Не се страхувам за себе си, страхувам се за децата си“, заяви Вукоевич.
По думите му съществува риск новите поколения да достигат до образование и първата си работа, без да преминават през традиционните етапи, в които човек постепенно изгражда професионалните си способности.
Това поставя пред работодателите и образователните институции въпроса как да се създават възможности за обучение в реална работна среда, ако част от традиционните начални позиции бъдат поети от изкуствения интелект.
Експертите подчертават, че ИИ може да бъде полезен инструмент за писане, анализиране на информация, обработка на данни и изпълнение на множество рутинни задачи. Той обаче не трябва да се превръща в заместител на самото обучение и придобиването на знания.
Критичното мислене, комуникацията, способността да се вземат решения и натрупаният практически опит остават ключови умения, които се изграждат с време и реални ситуации.
Журналистиката е един от примерите. Изкуственият интелект може да улесни транскрипцията, обработката на документи и подготовката на определени части от материалите. Но разговорът с източник, изграждането на доверие, задаването на правилните въпроси и разпознаването на значимата тема изискват човешка преценка и опит.
Затова големият въпрос вече не е само кои професии ще бъдат заменени от изкуствения интелект, а и как ще изглежда пътят към професионалния опит в свят, в който все повече начални задачи могат да бъдат изпълнявани от машини.
