Милен Велчев: Бюджетът за 2027 г. може да бъде по-смел, България се нуждае от сериозно намаляване на разходите
Според него ограничаването на бюджетния дефицит ще изисква непопулярни мерки, включително по-сдържан ръст на заплатите и преразглеждане на част от разходите в пенсионната система
Бившият финансов министър Милен Велчев предупреди в ефира на БТВ, че държавният дълг расте с неприемливи темпове, и призова за по-амбициозна фискална консолидация. Според него ограничаването на бюджетния дефицит ще изисква непопулярни мерки, включително по-сдържан ръст на заплатите и преразглеждане на част от разходите в пенсионната система.
„България е в беда, защото безпрецедентно големи суми отиват за задлъжняване на страната и за увеличаване на размера на държавния дълг. Това е така заради почти безпрецедентно големите дефицити, на които сме свидетели. Аз няма да обвинявам правителството за тези дефицити. На мен ми харесва това, че и премиерът, и министърът на финансите, и други министри отчитат колко сериозен е проблемът и заявяват готовността си да го решат. Не ми харесва достатъчно липсата на амбиция в усилията за решаването на проблема“, коментира Велчев.
Намаляването на разходите е по-важно от увеличаването на приходите
Според бившия финансов министър още в бюджета за 2027 г. трябва да бъдат заложени по-сериозни стъпки за ограничаване на дефицита, а в средносрочната фискална рамка да се предвиди съществена консолидация.
„Аз бих предпочел да видя най-малкото в бюджета за 2027 година повече решителни стъпки, но в тригодишния фискален план на правителството бих искал да видя сериозна фискална консолидация. Това означава намаляване на дефицита, било за сметка на по-високи приходи, било за сметка на по-ниски разходи. Но в случая искам да подчертая, че много по-уместно е да се намалят разходите, отколкото да се увеличат приходите“, заяви той.
Велчев подчерта, че проблемът на публичните финанси не произтича от недостатъчни постъпления в бюджета, а от значителното увеличаване на държавните разходи през последните години.
Велчев припомни как държавният дълг е намалял от 75% до 15% от БВП
Милен Велчев направи паралел с периода, в който е бил министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. Той припомни, че тогава България също е била изправена пред сериозни финансови предизвикателства, въпреки сравнително по-доброто наследство от предходното управление.
„Наследството, което заварихме ние, наистина беше много по-поносимо от това, което Иван Костов е заварил по негово време. Но въпреки това имахме сериозни проблеми, които трябваше да решаваме. Все още бяхме в изпълнение на програма с Международния валутен фонд. Нямахме достъп до капиталовите пазари. Заварихме един, макар и скромен, бюджетен дефицит“, посочи Велчев.
По думите му тогава държавният дълг е бил приблизително 75% от брутния вътрешен продукт, докато през 2009 г. вече е бил сведен до около 15%.
Бившият финансов министър е категоричен, че бюджетът за 2027 г. може да бъде по-реформаторски, въпреки че признава усилията на правителството за постепенно ограничаване на дефицита.
„Разбира се, че може да бъде по-реформаторски един бюджет, и специално този бюджет, макар че признавам усилията на правителството по справянето с бюджетния дефицит и постепенното му намаляване, може да бъде и по-амбициозен“, заяви той.
Според Велчев политическите партии често критикуват бюджетната политика, без да посочват конкретни разходи, които трябва да бъдат ограничени.
„Няма мерки, които да са популярни за намаляване на бюджетния дефицит. И затова критиките на опозицията няма да бъдат много детайлни. Никой няма да каже: трябва да бъдат намалени тези конкретни плащания, трябва да бъдат замразени тези заплати“, коментира той.
По думите му механичното съкращаване на издръжката на министерствата с определен процент няма да бъде достатъчно за решаването на проблема.
„С просто намаляване на издръжката с произволен процент не може да се реши проблемът. Не е толкова голям този разход. Правителството работи в условия на необходимост да увеличи например военните разходи постепенно, за да отговорим на изискванията на НАТО“, посочи Велчев.
Той допълни, че е необходим подробен анализ на разходите в отделните сектори, за да се установи къде публичните средства се използват неефективно.
Заплатите да растат най-много с инфлацията
Сред възможните мерки за ограничаване на бюджетния дефицит Велчев посочи по-умереното увеличение на възнагражденията в публичния сектор.
„В крайна сметка ще опрем до необходимостта да се вземат непопулярни мерки. Например заплатите, ако не ги замразяваме, могат да растат не повече от размера на очакваната инфлация“, заяви той.
Според бившия финансов министър трябва да бъде проведен и сериозен разговор за устойчивостта на пенсионната система.
Велчев припомни, че швейцарското правило е въведено с цел постепенно повишаване на жизнения стандарт на пенсионерите. Той обаче обърна внимание на допълнителното натоварване на системата през последните години, включително вследствие на запазването на добавките, въведени по време на пандемията.
„Не казвам, че трябва да се премахне, но когато са дадени COVID добавки уж временно, а после не са отнети, и продължаваме да увеличаваме пенсиите по швейцарското правило, разбирате, че това не може“, коментира Велчев.