Европейската индустрия разполага с технологичния потенциал да намали значително зависимостта си от изкопаеми горива
Представено проучване в Европейския парламент казва, че при максимално използване на наличните и перспективните технологии потреблението на изкопаеми горива в промишлеността може да бъде намалено с около 1000 TWh, да редуцира 190 млн. тона CO₂. Потенциалните икономии от внос могат да достигнат до 30 млрд. евро годишно.
Европейската индустрия разполага с технологичния потенциал да намали значително зависимостта си от изкопаеми горива, но икономическите и инфраструктурните условия все още не позволяват този потенциал да бъде реализиран. Основният проблем вече не е толкова липсата на технологии, колкото цената на електроенергията, достъпът до електропреносната мрежа и недостатъчните стимули за промишлените предприятия да преминат към електрически решения, казва д-р Ян-Фредериг Джордж института Fraunhofer ISI, който заедно с негови колеги са изследвали технологичните възможности, икономическите бариери, ролята на инфраструктурата и гъвкавостта при електрификацията на европейската индустрия.
Според анализа над 60% от енергийното потребление на промишлените процеси в ЕС вече може да бъде електрифицирано с наличните технологии. Въпреки това производството на топлинна енергия, което е съществена част от индустриалното потребление, продължава да зависи предимно от изкопаеми горива. Това очертава едно от основните противоречия пред европейската индустриална политика: технологичният преход е възможен, но икономическата му реализация остава затруднена.
Цената на електроенергията – основната бариера пред индустрията
Разликата между цените на електроенергията и природния газ е сред най-сериозните препятствия пред електрификацията. В повечето държави членки електроенергията остава значително по-скъпа от природния газ, макар съотношението да варира съществено между отделните пазари. Това поставя европейските производители пред икономически избор, при който преминаването към по-чисти технологии невинаги е и по-конкурентоспособното решение.
Проблемът е особено видим при промишлените процеси, изискващи високи температури. Докато високоефективните термопомпи вече могат да бъдат конкурентни при съотношение между цената на електроенергията и природния газ около 2 към 1, електрическите котли и високотемпературните приложения имат значително по-малко предимство по отношение на енергийната ефективност. При тях икономическата целесъобразност изисква цените на двата енергоносителя да бъдат много по-близки. Това означава, че универсалният подход към електрификацията няма да работи. Необходима е политика, която отчита спецификата на различните производства, техните температурни изисквания, енергийната интензивност и възможностите за технологична подмяна.
Допълнителен натиск оказват мрежовите такси, които представляват значителен и нарастващ компонент от крайната цена на електроенергията. Възможностите за облекчения чрез тарифи, съобразени с реалното потребление, остават ограничени, особено за предприятията с непрекъснат производствен цикъл. Затова намаляването на ценовата разлика между електроенергията и газа се очертава като ключово условие за ускоряване на индустриалната електрификация. Сред необходимите инструменти са разширяването на производството от възобновяеми източници, по-ефективното ценообразуване на въглеродните емисии, съгласуването на данъчното облагане на енергоносителите и целевата подкрепа за мрежовите разходи. Особено внимание трябва да бъде отделено и на промишлените процеси, които не попадат в обхвата на Европейската система за търговия с емисии (ETS).
Електропреносната мрежа се превръща в следващото тясно място. Дори когато дадено предприятие разполага с икономическа мотивация да премине към електрически технологии, достъпът до необходимия мрежов капацитет може да се окаже решаваща пречка.
Електрификацията увеличава значително потребността на индустрията от електрическа мощност. Съществуващите ограничения в мрежата и несигурността относно сроковете за присъединяване обаче забавят инвестиционните решения. Така инфраструктурата се превръща във фактор, който може да блокира индустриалната трансформация дори при наличието на подходящи технологии и капитал. Това поставя въпроса за необходимостта от по-добра координация между индустриалната политика, енергийното планиране и инвестициите в електропреносната и електроразпределителната инфраструктура.
Един от възможните подходи, според Джордж, е въвеждането на по-силни регулаторни стимули за мрежовите оператори, обвързани с резултатите и сроковете за присъединяване на нови потребители. Същевременно европейското планиране трябва да излезе извън националните граници. По-добрите междусистемни връзки и координираните инвестиции в инфраструктура могат да повишат гъвкавостта на цялата енергийна система и да намалят разходите. Тъй като ползите от подобни проекти се разпределят между няколко държави, това създава аргументи и за европейско съфинансиране.
Гъвкавостта – начин индустрията да намали разходите за електрификация
Освен изграждането на нова инфраструктура, проучването откроява и възможността съществуващият мрежов капацитет да бъде използван по-ефективно чрез гъвкавост на промишленото потребление. Това може да стане чрез системи за съхранение на топлинна енергия и хибридни технологии, които позволяват оптимизиране на енергийното потребление, без да се нарушава производственият процес. Подобни решения могат да намалят натоварването на мрежата и да ограничат необходимостта от допълнителни инвестиции в мощности и инфраструктура.
Гъвкавостта обаче не трябва да се превръща в самоцел или в допълнително задължение за предприятията. Тя трябва да бъде икономически стимулирана там, където действително осигурява по-ниски системни разходи в сравнение с алтернативните решения. Това предполага адаптиране на пазарните правила и мрежовите тарифи така, че индустриалните потребители да получават реални стимули за участие в балансирането на енергийната система.
Изводите от изследването очертават четири основни направления, върху които трябва да се съсредоточат европейските политики, ако целта е електрификацията да се превърне в реален двигател на индустриалната трансформация.
- Намаляване на ценовата разлика между електроенергията и природния газ. Това изисква по-бързо разширяване на възобновяемите енергийни източници, ефективно ценообразуване на въглеродните емисии, съгласуване на данъчното облагане и евентуална целева подкрепа за мрежовите такси.
- Ускоряване на внедряването на електрически технологии. Особено важно е разширяването на използването на индустриални термопомпи и други високоефективни решения. При високотемпературните процеси обаче ще са необходими допълнителни инвестиции в научни изследвания и технологично развитие.
- По-бърз достъп до електропреносната мрежа. Необходими са регулаторни стимули за мрежовите оператори, по-гъвкави условия за присъединяване и координирано планиране на европейската инфраструктура.
- Стимулиране на индустриалната гъвкавост.
Пазарните правила и мрежовите тарифи трябва да създават условия за използване на системи за съхранение на топлинна енергия, хибридни технологии и управление на потреблението, когато те носят икономически ползи за цялата енергийна система.
Потенциалните икономически и екологични ползи от индустриалната електрификация са значителни. При максимално използване на наличните и перспективните технологии потреблението на изкопаеми горива в промишлеността може да бъде намалено с около 1000 TWh. Това би предотвратило емисиите на до 190 млн. тона CO₂ и би ограничило значително зависимостта на Европа от вноса на изкопаеми горива. Според оценките в изследването потенциалните икономии от внос могат да достигнат до 30 млрд. евро годишно.
Тези числа показват, че електрификацията има измерение, което надхвърля климатичните ангажименти на ЕС. Тя е свързана пряко с енергийната сигурност, производствените разходи и способността на европейските предприятия да се конкурират на международните пазари.
Предизвикателството пред Европа е да преодолее разминаването между технологичните възможности и икономическите условия за тяхното внедряване. Без конкурентни цени на електроенергията, достатъчен мрежов капацитет и предвидима инвестиционна среда индустриалната електрификация рискува да остане предимно политическа цел.
Въпросът вече не е дали европейската индустрия може да се електрифицира, а дали Европа може да осигури електроенергията, инфраструктурата и икономическите условия, при които това ще бъде конкурентноспособно за бизнеса.
-----
Автор: Апостол Апостолов