Преглед на „Вашингтон Поуст“ показва, че през последните две години разговори с чатботове са били цитирани в най-малко 12 публични съдебни дела
Личните разговори с чатботове с изкуствен интелект все по-често попадат в съдебни производства и могат да се използват като доказателства. Това повдига сериозни въпроси за поверителността, тъй като комуникацията с услуги като ChatGPT не се ползва със същата правна защита като разговорите с адвокат, лекар или терапевт.
Според информация, цитирана от „ТехСпот“, съдържанието на подобни разговори може да разкрие не само действията на даден човек, но и неговите намерения, страхове и лични мисли. При определени обстоятелства тези данни могат да бъдат изискани в рамките на съдебно производство или да бъдат открити при претърсване на електронно устройство.
Преглед на „Вашингтон Поуст“ показва, че през последните две години разговори с чатботове са били цитирани в най-малко 12 публични съдебни дела. Според изданието обаче действителният брой вероятно е по-голям, тъй като не всички подобни случаи стават публично достояние.
Един от описаните случаи е свързан с тийнейджър, който завежда дело срещу големи технологични компании, твърдейки, че социалните мрежи са допринесли за влошаването на психичното му състояние. В хода на делото адвокатите на ответната страна са получили историята на разговорите му с ChatGPT. В тях младежът е обсъждал възможността да постигне споразумение с баща си.
В друг случай самата OpenAI е уведомила ФБР за разговор, в който потребител описвал планове да нарани бившата си приятелка. По-късно мъжът е бил арестуван и осъден.
Данните, предоставени от OpenAI, сочат и значително нарастване на исканията от правоохранителни органи за информация за потребители. През втората половина на 2025 г. компанията е разкрила данни за повече от 80 акаунта в отговор на такива искания.
Не във всички случаи обаче полицията трябва да отправя директно искане към самата компания. Разговорите могат да бъдат открити и в телефона или другото устройство на заподозрян, особено когато той доброволно даде съгласие за претърсване.
Такъв пример е студент, който използвал ChatGPT, след като повредил множество автомобили. В разговор с чатбота той попитал:
„Има ли някакъв начин да разберат, че съм бил аз?“, а съдържанието на този чат впоследствие се оказало част от доказателствата по случая.
Рискът не се ограничава до наказателните производства. Разговорите с изкуствен интелект вече могат да играят роля и в граждански дела.
В един от посочените случаи служител е попитал чатбот дали изтрити имейли могат да бъдат възстановени чрез съдебна заповед. Съдията е приел съдържанието на разговора като индикация за възможен опит за укриване на доказателства.
Тези примери показват една важна разлика между разговорите с AI и комуникацията с професионалисти, за които съществува законово призната привилегия. Докато разговорите с адвокат или определени медицински специалисти могат да бъдат защитени от разкриване при конкретни условия, подобна обща адвокатска или лекарска тайна не се прилага автоматично към разговорите с чатбот.
Това беше потвърдено и в дело в Ню Йорк, свързано с финансовия ръководител Брадли Хепнър. Федерален съдия отхвърли искането му разговорите му с Claude на Anthropic да бъдат защитени от достъп на прокурорите, като посочи съществената причина: чатботът не е адвокат и комуникацията с него не се ползва с адвокатска привилегия.
Професорът по право Андрю Фъргюсън предупреждава, че проблемът може да стане още по-сериозен с разширяването на употребата на изкуствения интелект. Колкото повече хора използват чатботове за лични, финансови и здравни въпроси, толкова повече информация за техния живот потенциално може да се окаже достъпна в рамките на съдебни или полицейски производства.
Така удобството да споделяме най-личните си мисли с AI има и обратна страна: разговор, който потребителят възприема като частен, не означава непременно, че той е защитен от бъдещо разкриване пред съда или правоохранителните органи.
