Новини
Търси

Три години след потопа с четири жертви: Царево почисти речните корита

Три години след потопа с четири жертви: Царево почисти речните корита
БТА

„Важни са хората, важно е да няма жертви, важно е да има резултат“, категоричен е кметът Марин Киров

Близо три години след опустошителното наводнение в община Царево, което отне живота на четирима души, и след втория потоп през 2025 г. местната власт продължава работата по защитата на района от бъдещи бедствия.

"Всички речни корита и дерета от Царево до Резово вече са почистени, а след наводненията са възстановени ключови мостове и инфраструктура. Остава обаче големият проект за корекция на река Черна, която се влива в Черно море при Царево и поема значителна част от водосбора на Странджа. Докато не бъдат завършени всички проекти по превенция, няма как и ние самите да бъдем абсолютно спокойни“.

Това заяви кметът на община Царево Марин Киров пред БТВ. Той подчерта, че двете големи наводнения в района са били различни по мащаб и последствия.

През 2023 г. са паднали около 200 литра дъжд на квадратен метър. Бедствието разруши седем моста и километри пътна инфраструктура и доведе до човешки жертви. При наводнението през 2025 г. количеството дъжд е било повече от два пъти по-голямо – над 400 литра на квадратен метър. Въпреки това пораженията са били значително по-малки.

„Новата инфраструктура издържа“.

Щетите след първото бедствие са били оценени на около 42 млн. лева, докато след второто са били около 7 млн. лева.

Според кмета климатът се променя и малките общини трудно могат сами да финансират големи превантивни дейности. След второто бедствие Царево за първи път е получило средства за мащабно почистване на реките и деретата с тежка техника.

Общината традиционно почиства преди и след туристическия сезон дървета, клони, храсти, гуми и други отпадъци, но големите корекции на речните корита надхвърлят възможностите на местния бюджет.

Почистени са речните корита и деретата в района на Лозенец, Арапя, Царево, Ахтопол, Варвара, Синеморец и останалите населени места до Резово.

По думите на Киров общината е извършила дейности и върху държавни територии.

„Важни са хората, важно е да няма жертви, важно е да има резултат“.

Двете язовирни стени над Лозенец, които се скъсаха при бедствието през 2023 г., са били възстановени още през първата година след наводнението.

По време на бедствието през 2023 г. системата BG-ALERT все още не е била широко въведена. Тогава местната власт е предупреждавала жителите и туристите чрез наличните системи за ранно оповестяване, медиите и социалните мрежи.

Движението в общината е било спряно, след като станало ясно, че наводнението не засяга само село Кости.

След бедствието общините са получили достъп до BG-ALERT и системата вече може да бъде използвана при наводнения и пожари.

Друг дългогодишен проблем за общината е липсата на Общ устройствен план. Марин Киров каза, че именно това е една от причините за застрояването „на парче“ по Южното Черноморие.

„Там се губи балансът между желанието за развитие и желанието за съхранение на природата“.

Изработването на плана е възложено от Министерството на регионалното развитие. След като бъде подготвен от проектантите и получи необходимите съгласувания, документът трябва да стигне до Царево за обществено обсъждане и гласуване.

Според Киров в момента интерес от приемането му имат както общината и инвеститорите, така и природозащитните организации.

„Този модел да няма Общ устройствен план, а да се изпълняват само влезли в сила разрешения за строеж, води действително до застрояване на парче“.

Кметът даде като пример Синеморец, където има шест действащи разрешения за строеж, които по думите му ще бъдат изпълнени.

Част от тях са за територии, около които през годините има обществени спорове.

Според Киров именно Общият устройствен план трябва да даде дългосрочни правила за развитието на района, като едновременно с това бъдат отчетени „Натура 2000“, защитените територии и местообитанията.

Проблеми има и в района на Арапя. Част от територията е с урегулирани имоти, където вече са изградени хотели и къщи, докато друга част представлява земеделска земя. След последното бедствие общината е установила над 100 незаконни обекта – сред тях бунгала, каравани с навеси и други постройки.

Водещи