Приходите растат над три пъти по-бързо от разходите, докато инвестициите достигат 76,5 млрд. леи през първите седем месеца на 2026 г.
Бюджетният дефицит на Румъния е намалял значително през първите седем месеца на 2026 г., показват данните на Министерството на финансите, публикувани в понеделник. Консолидираният бюджет е приключил периода с дефицит от 48,08 млрд. леи, което е с 28,36 млрд. леи, или 37%, по-малко спрямо същия период на 2025 г.
Като дял от брутния вътрешен продукт дефицитът се е свил от 3,99% на 2,34% - подобрение с 1,65 процентни пункта. За сравнение, през цялата 2024 г. бюджетният дефицит на Румъния достигна 9,3%.
Според финансовото министерство подобрението е резултат от продължаваща фискална и бюджетна консолидация. Приходите са се увеличили с 11,2%, докато общите разходи са нараснали само с 2,9%. В същото време инвестиционните разходи са продължили да растат, което означава, че свиването на дефицита не е постигнато за сметка на публичните инвестиции.
Общите приходи в консолидирания държавен бюджет са достигнали 412,31 млрд. леи през първите седем месеца на годината. Това представлява увеличение от 11,2% на годишна база.
Основен принос за ръста имат данъчните постъпления и привлечените европейски средства. Данъчните приходи са нараснали с 15,4% до 214,32 млрд. леи, като делът им спрямо БВП се е увеличил от 9,69% на 10,42%.
Нетните приходи от ДДС са достигнали 88,55 млрд. леи - с 26,5% повече спрямо същия период на 2025 г. Брутните постъпления от данъка са се увеличили с 21,7% вследствие на новите ставки, въведени със Закон №141/2025. В същото време възстановяването на ДДС към частния сектор е нараснало с 4,6% до 20,48 млрд. леи.
Приходите от акцизи са достигнали 28,37 млрд. леи, което е ръст от 6,4%. Най-съществено е увеличението при енергийните продукти - с 10,9%.
Възстановените от Европейския съюз средства за извършени плащания, заедно с даренията, са достигнали 37,28 млрд. леи - с 30,3% повече на годишна база.
Постъпленията от данъка върху заплатите и доходите са 38,34 млрд. леи, което е увеличение от 8,6%. Приходите от данъка върху дивидентите са нараснали с 19,5%, а тези по единната данъчна декларация - с 19,7%.
Осигурителните вноски са достигнали 129,14 млрд. леи, или с 6,7% повече спрямо 2025 г. Корпоративният данък е донесъл 28,35 млрд. леи, което представлява ръст от 8,3%.
Общите разходи в консолидирания бюджет са възлезли на 460,39 млрд. леи. Номиналният им ръст е едва 2,9% спрямо първите седем месеца на 2025 г.
Като дял от БВП публичните разходи са намалели от 23,3% на 22,4%.
Особено значимо е намалението при разходите за персонал. Те са достигнали 95,67 млрд. леи, което е с 4,06 млрд. леи по-малко спрямо година по-рано. Разходите за персонал вече представляват 4,7% от БВП - с 0,5 процентни пункта по-малко.
На годишна база намалението е 4,1%. Делът на разходите за персонал в общите публични разходи също се е свил - от 22,3% на 20,8%.
Разходите за стоки и услуги са достигнали 59,6 млрд. леи, което е увеличение от 11,2%, основно заради плащанията в здравната система.
Сериозен натиск върху бюджета продължават да оказват разходите за лихви. Те са достигнали 40,12 млрд. леи, или 2% от БВП, като са нараснали с 26,5%.
Социалните разходи са били 146,59 млрд. леи, което е спад от 0,6% на годишна база. В тази сума са включени 149,54 млн. леи за компенсации на сметките за електроенергия и природен газ на домакинствата.
Един от ключовите акценти в бюджетното изпълнение е ръстът на инвестициите въпреки намаляването на дефицита. Общите инвестиционни разходи са достигнали 76,51 млрд. леи - с 14,83 млрд. леи повече спрямо първите седем месеца на 2025 г.
Това представлява увеличение от приблизително 24%.
Проектите, финансирани с безвъзмездни външни средства, са достигнали 45,88 млрд. леи. В сумата влизат европейски финансови рамки, Фондът за модернизация, земеделските субсидии и безвъзмездното финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Плащанията по проекти, финансирани с безвъзмездни външни средства, са нараснали с 39,1%, докато разходите по безвъзмездния компонент на плана за възстановяване са били повече от два пъти по-високи спрямо същия период на миналата година.
Проектите, подкрепяни с европейски средства и по Националния план за възстановяване и устойчивост, представляват 71,05% от общия обем на инвестициите. Плащанията по тези направления са се увеличили с 20,40 млрд. леи, или с 60,08%.
В същото време субсидиите са възлезли на 7,51 млрд. леи, като основните направления са пътническият транспорт, земеделието и енергийната схема за небитови потребители.
