Кои са нерешените териториални въпроси в региона и защо евентуален прецедент може да отключи нова вълна от претенции
Промяната на границите в Европа бе изключително отживяла тема през последното десетилетие до началото на войната на Русия срещу Украйна през 2022 година. Началото на нов конфликт на Европейския континент показа, че промяната на границите по никакъв начин не е отживелица и върна отново на дневен ред темите за сигурността и отбраната като приоритетни за множество държави.
Нека погледнем как седят нещата на Балканите. От векове наред Балканският полуостров е бил поле на множество конфликти и разделения, които и до днес бушуват, макар и тихо под формата на дипломатически ноти и провокации. Но за каква промяна на граници може да се говори, актуално ли е това въобще и изобщо възможно ли е?
Последните години наблюдаваме все по-голяма близост от страна на Румъния и Молдова, която е както на политическо равнище, така и на социологическо ниво, което показва широко одобрение за обединение на двете страни. От другата страна имаме Босна и Херцеговина и голямата сръбска общност там, която живее в Република Сръбска, която би търсила обединение със своите братя в днешна Сърбия. Външната политика на Албания, от друга страна, е ориентирана пряко към албанската диаспора в Косово и Северна Македония. Самата Северна Македония, от друга страна е под огромното сръбско и руско влияние прави "опити" да се присъедини към Европейския съюз, но когато става въпрос за реформи, обвинява България за всичко, което се е случило в страната.
Румъния - Молдова
Темата за обединението между Румъния и Молдова става все по-актуална през последните години. Според проучване в Република Молдова от март 2026 г. около 42 процента от гражданите подкрепят обединението, но въпреки това мнозинство от 47 процента не искат да се откажат от суверенитета си и да се превърнат просто в бедна провинция на съседна Румъния. Броят на тези, които подкрепят обединението, обаче нараства, като в Румъния то се подкрепя от цели 72 процента от анкетираните.
В началото на годината молдовският президент Мая Санду заяви, че ще гласува за обединение с Румъния, ако въпросът някога се стигне до референдум. От друга страна, през месец април тази година президентът на Румъния Никушор Дан заяви, че Румъния е готова да пристъпи към обединение с Република Молдова, ако подобна стъпка бъде подкрепена от гражданите ѝ.
Подобно обединение би отворило кутията на Пандора за промяна на границите на Балканите.
Сърбия - Република Сръбска
Първата държава, която би потърсила териториално разширение, е Сърбия и нейното прокси в Западните Балкани. Република Сръбска веднага би потърсила такова обединение в случай, че Румъния прибегне към разширяване към Молдова.
Република Сръбска е една от двете съставни единици на Босна и Херцеговина, създадена като част от политическата конструкция на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. Другата е Федерация Босна и Херцеговина. Дейтънската конституционна рамка не предвижда право на Република Сръбска едностранно да се отдели от Босна и Херцеговина и да се присъедини към Сърбия. ООН също посочва, че ентитетите нямат право на отцепване, но дали евентуално промяна на границите от страна на Румъния и Молдова няма да предизвика такова обединение и на Сърбия и Република Сръбска.
Косово
Косово остава най-очевидният пример за нерешен териториален въпрос на Балканите. След обявяването на независимостта през 2008 г. спорът между Белград и Прищина не е приключил, а просто е преминал от въоръжен конфликт към продължителна политическа и дипломатическа конфронтация. Сърбия продължава да не признава независимостта на Косово и официално настоява за запазване на своята териториална цялост, докато Косово разглежда държавността си като необратима. През 2026 г. Белград продължава да поставя въпроса за териториалната цялост в центъра на своята позиция, докато отношенията с Прищина остават нерешени.
Особено чувствителен е въпросът за северната част на Косово, където живее значителна част от косовските сърби. Именно там през последните години се концентрираха редица от най-сериозните сблъсъци между местното сръбско население и косовските институции. В същото време Брюксел продължава да настоява за прилагане на договореностите от диалога Белград-Прищина, включително за създаването на Асоциация на общините със сръбско мнозинство.
От друга страна, Косово е населено предимно с албанци. Неотдавна министърът на Европа и външните работи на Албания, Елиса Спиропали, заяви, че Косово е "абсолютният приоритет" на външната политика на страната.
Това прави Косово потенциална точка за промяна на граници, но не непременно в посока към обединение със Сърбия, а по-скоро и доста вероятно това да се случи към Албания в даден момент. Подобна стъпка обаче би създала непосредствени въпроси за Босна и Херцеговина, Република Сръбска, Северна Македония и други части на региона.
Албанците в Северна Македония
Северна Македония представлява друг потенциален проблем, но той е различен от косовския. Тук основният фактор не е съществуването на отделна непризната държава, а наличието на голяма албанска общност, концентрирана в определени райони на страната. Според преброяването от 2021 г. албанците представляват 24,30% от постоянното население на Северна Македония, а според мнозина неофициално албанците наброяват близо 1/3 от населението на страната. В повечето общини в западната част на страната те са мнозинство.
Докато демографски Северна Македония и северномакедонците вървят надолу, албанската общност все повече нараства като население.
Очаква се Албания да е готова за присъединяването си към Европейския съюз през 2030 година. В Северна Македония албанците са около половин милион души и в по-голямата си част живеят в близост до албанската граница. Дали албанците в Македония няма да поискат да живеят по европейски път като своите сънародници и да поискат референдум в страната за отделяне и присъединяване към Албания, е сериозен въпрос, който би изменил драстично границите на Балканите.
Проблемите на Северна Македония
Най-големият проблем на Северна Македония продължава да не са нито лошите икономически решения, нито албанският фактор, нито огромните нива на корупция, а България. Преследванията, икономическият и социалният тормоз и консистентната омраза са ежедневие, което българите изпитват по долината на Вардар. Почти във всички централни емисии българите биват споменавани поне веднъж от управляващите в Северна Македония като нещо отрицателно. Учебниците по история продължават да бълват омраза срещу българите, а използването на лъжливи термини и твърдения като "фашисти", "окупатори" и "татари" са част от примерите за език на омразата и дискриминация на етнически принцип.
Докато отношенията на Северна Македония продължават да бъдат враждебни към България и основен проблем в страната да бъдат българите, тя няма да има бъдеще.
Именно разпалването на такива конфликти и пренебрегването на истинските приоритети на страната не само я обричат на изолация, но и разпалват напрежение на Балканите.
Конфликтът между Турция и Гърция
Другият голям нерешен въпрос е между Турция и Гърция. Тук вече не става дума за етнически общности, които искат присъединяване към друга държава, а за нерешени въпроси около териториални води, континенталния шелф, въздушното пространство и статута на определени острови и островчета в Егейско море.
Гърция и Турция са членове на НАТО, но това не е премахнало противоречията между тях. През 2026 г. двете държави продължават дипломатическия диалог, но основните спорове остават. Гърция разглежда разширяването на териториалните си води като свое право съгласно международното право, докато Турция отдавна предупреждава, че едностранно разширяване до 12 морски мили в Егейско море би променило съществуващия баланс.
Именно тук се намира един от най-опасните потенциални сценарии за промяна на границите на Балканите - не чрез референдум или политическо споразумение, а вследствие на военен сблъсък между две държави.
Миналият месец министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че страната продължава да се сблъсква с това, което счита за открита заплаха от война от Турция, и посочи, че опасенията за сигурността на всички държави - членки на НАТО, трябва да бъдат взети предвид в рамките на това, което е фундаментално отбранителен съюз.
Подобен сценарий остава малко вероятен, но самият факт, че между две държави от НАТО продължават да съществуват нерешени въпроси за морски граници и териториален суверенитет, показва колко далеч е Балканският полуостров от окончателното решаване на всички свои териториални спорове.
Възможна ли е промяна на границите на Балканите?
Отговорът е да, възможна е, но към момента не е най-вероятният сценарий. Няма изгледи в близко бъдеще всички описани конфликти едновременно да доведат до прекрояване на картата на Балканите. Съществуват обаче достатъчно нерешени въпроси, за да бъде напълно погрешно да се твърди, че темата е приключила.
Румъния и Молдова показват как една граница може потенциално да бъде променена чрез политическо решение и волята на населението. Косово показва как един нерешен статут може да остане източник на напрежение десетилетия. Сърбия и Албания показват как етническият фактор може да се превърне в аргумент за териториални претенции. Северна Македония демонстрира как вътрешното етническо разделение може да се превърне във външнополитически проблем, а гръцко-турският спор показва, че дори държави от един и същ военен съюз могат да имат нерешени въпроси за граници и суверенитет.
Следователно промяната на границите на Балканите не е невъзможна. По-важният въпрос е при какви условия би могла да се случи.
Най-малко вероятният сценарий е внезапна промяна на картата вследствие на една голяма война. Много по-реалистични са постепенните промени - политически договорености, промяна на статута на спорни територии, доброволни обединения или международно договорени решения. Проблемът е, че всяка промяна на една граница създава аргумент за промяна на друга.
Именно това е големият риск за Балканите - не една конкретна граница, а ефектът на доминото. Ако бъде създаден прецедент, че една етническа общност може да промени държавната граница, съседните общности неизбежно ще поставят същия въпрос. Затова всяко бъдещо прекрояване на Балканите би било много повече от двустранен въпрос между две държави - то би могло да промени баланса на целия полуостров.
