В цяла Европа демографската ситуация все повече се изменя, като етнически местните европейци биват измествани. Най-видни са промените в западноевропейските столици като Берлин, Виена, Париж, Лондон, но може би най-фрапантен е случаят със столицата на Белгия – Брюксел.
Данните в един от най-ключовите градове за Европа – Брюксел, показват, че 72,9% от децата и младежите на възраст от 0 до 17 години имат миграционен произход извън Европейския континент. За същата възрастова група само и единствено 10,56% са белгийци с изключително белгийски произход.
Като цяло в Белгия има забележителни разлики между регионите. StatBel отбелязва: "На белгийско ниво приблизително две трети от населението е от белгийски произход към 1 януари 2025 г. Това варира от 22,0% в региона Брюксел-столица до 63,6% във Валонския регион и 71,9% във Фламандския регион."
В Белгия като цяло 64% са от белгийски произход, 22,1% са белгийци от чуждестранен произход, а 13,8% са чужденци без белгийско гражданство.
На практика това означава, че към 1 януари 2025 г. "белгийското население е наброявало в абсолютни числа 7 571 338 белгийци от белгийски произход, 2 619 289 белгийци от чуждестранен произход и 1 634 924 небелгийци", според BelStat.
Брюксел не е единствената европейска столица с подобен тип статистика. В столицата на Великобритания – Лондон, близо 67,4% от родените са с поне един родител, роден в държава извън Европа. Във френската столица – Париж, процентът е около 45 до 50%. В немската столица Берлин това са 44% от младежите. Във Виена родените от неевропейски произход са около 60%. В столицата на Швеция – Стокхолм, това са близо 45% от младежта, а в столицата на Нидерландия – Амстердам, това са близо 55% от новородените.
| Столица | % раждания с поне един родител роден в чужбина | % майки родени извън страната | Основни региони на произход |
|---|---|---|---|
| Лондон | ~67.4% | ~60% | Азия, Африка, Източна Европа |
| Брюксел | ~70%+ | ~50% | Мароко, Турция, Конго, ЕС |
| Париж | ~45–50% | ~30% | Северна Африка, Западна Африка |
| Берлин | ~44% | ~33% | Турция, Близък изток, Балкани |
| Виена | ~60% | ~42% | Балкани, Турция, Близък изток |
| Стокхолм | ~45% | ~29% | Близък изток, Африка |
| Амстердам | ~55% | ~36% | Мароко, Турция, Суринам |
Кое е най-популярното мъжко име в Европа?
В Лондон (Великобритания): Според данните на Националната статистическа служба (ONS), Мохамед е най-популярното име за новородени момчета в Англия и Уелс за 2023–2024 година.
В Берлин (Германия): В германската столица името Мохамед (във всичките му изписвания) се класира като номер едно за новородени момчета през 2024 г. Подобна тенденция се наблюдава и в Хамбург.
В Брюксел (Белгия): Белгийската столица също отчита Мохамед като най-често избираното име.
В Осло (Норвегия): В норвежката столица името Мохамед заема първо място в класациите за новородени.
В Амстердам (Нидерландия): Статистиката за големите нидерландски градове (Амстердам, Хага, Ротердам и Утрехт) показва, че името Мохамед е на върха на класациите.
Защо това е проблем за Европа?
Масовата подмяна на населението на европейския континент води до заличаване на европейската култура и идентичност. Масовата част от тези хора нито са християни, нито някога са живели европейски начин на живот и повечето от тях нямат желание да се приспособят към масовата европейска култура. В множество от изброените градове престъпността се извършва масово именно от мигранти или родени в Европа от неевропейски произход, което допълнително застрашава европейската общност.
Изводът остава за нас, европейците. По какъв начин искаме да бъде устроено нашето общество, в каква Европа искаме да живеем и какъв континент искаме да оставим на децата си.
Откакто встъпи в длъжност в края на 2022 г., десният премиер Джорджия Мелони предприе действия за ускоряване на репатрирането на търсещи убежище лица и въведе по-строги присъди за трафикантите на хора, в опит да спре преминаването на границата по море
Европейският парламент в момента разглежда правен текст, предложен от Европейската комисия, който позволява създаването на така наречените „центрове за връщане“ извън границите на ЕС
Районите около джамията, бул. „Мария Луиза“ и Лъвов мост са сред най-засегнатите, сочат наблюдения и данни
Европейската комисия увеличава мисиите за обратно приемане по искане на държави от ЕС и Фронтекс
Различна информация от западни източници коментира как в съседните до нас държави на Балканския полуостров е възможен прием на мигранти. Възможно ли е сключваните договори за инвестиции, икономическо и политическо сътрудничество да имат цена и тя да е приемането на мигранти и строителството на мигрантски центрове?
Калоян Христов е студент по история в Софийски университет "Свети Климент Охридски" с интерес към международните отношения и специален фокус Балкани.
Коментари (0)