Алиансът сполучливо преодолява непредвидимостта на Доналд Тръмп
На току-що отминалата среща на върха на НАТО в Анкара лидерите на страните членки продължиха разглеждането на основните въпроси, които стоят пред алианса през последните години. Тези теми присъстваха активно по време на срещите досега, проведени в Мадрид, Вилнюс, Вашингтон и Хага.
Разходите за отбрана, развитието на отбранителната индустрия и подкрепата за Украйна са въпросите, които НАТО заложи като ключови приоритети още през 2022 г. Разговорите по тях продължават и напредък определено има.
Алиансът е организация, която включва 32 суверенни държави. Те обединяват усилията си в сферата на отбраната, но интересите им невинаги съвпадат изцяло и невинаги разбиранията им за мир и сигурност са напълно идентични.
Част от страните членки имат свои интереси (трайни или моментни) извън евроатлантическата зона и понякога тяхното външнополитическо поведение не е съвсем в унисон с ценностите и принципите на алианса. В подобни случаи се оформят ситуации, при които вътре в НАТО навлизат външни за организацията теми.
Така неминуемо се стига до напрежение и разделяния, върху които непрекъснато трябва да се работи, за да бъде алиансът устойчив и жизнен. В случая единството на НАТО е особено важно поради продължаващата руска война срещу Украйна.
Страната може и да не е член на алианса, но е част от евроатлантическата зона. В този смисъл натовските държави (най-вече европейските) имат отношение към войната срещу Украйна не само в контекста на международното право, но и в далеч по-конкретния контекст на ролята, която Киев има за европейската сигурност и отбрана.
Военната инициатива на Израел и администрацията на Доналд Тръмп срещу Иран е външна за НАТО, но влезе сред страните членки и се превърна в една от разделителните линии между тях. Алиансът се нуждае от непрекъсната и активна комуникация и е очевидно, че част от усилията са ориентирани точно към нейното поддържане.
Това личи както от темите, които са водещи по време на последните няколко срещи на върха, така и от поведението на генералния секретар Марк Рюте. Той внимателно балансира между европейските страни членки и администрацията на Доналд Тръмп, която често е неустойчива в позициите си, а понякога дори има идентично поведение спрямо съюзниците и противниците на Америка.
В момента НАТО се намира в едно много специфично положение. Един външен фактор, като руската война срещу Украйна, има обединяваща роля по отношение на европейските страни в алианса. Потенциалните заплахи от задълбочаване на разделението пък идват точно от тези страни, които членуват в НАТО, но имат и свои интереси извън евроатлантическата зона.
Разклащането на международния ред от войната на Русия срещу Украйна създава донякъде благоприятни условия за този тип държави, защото действията им в защита на въпросните интереси често са на ръба на международното право, че и отвъд него.
Това се отнася за много от действията на администрацията Тръмп, в т.ч. и военната операция срещу Иран. Отнася се и за Турция във връзка с интересите й в Югозападна Азия, операциите й срещу кюрдите и пр.
Новото, което най-вероятно ще се оформи като очакване от европейските съюзници към Турция, ще се отнася именно към нейните интереси извън евроатлантическата зона. Постепенното утвърждаване на европейския вектор в НАТО изправя Анкара пред въпроса ще участва ли тя активно в него.
Ако ще участва, то това би означавало, че Турция ще трябва да е по-въздържана що се отнася до действията по ръба на международното право. Това е стил, който европейските съюзници стриктно следват.
Също така обаче е от значение и ролята на Турция за европейската сигурност, особено в случаи на бежански вълни към Стария континент. Така че предизвикателствата между Европа и Турция по всяка вероятност ще текат и в двете посоки.
Ако все пак обаче Анкара желае да има достъп до европейските инструменти за превъоръжаване и модернизация, то тя ще трябва да осигури определени гаранции за спазване на международното право, както и за някои аспекти на европейското общностно право.
От европейска гледна точка би било недопустимо и направо скандално дори Турция хем да има достъп до европейските инструменти в сферата на отбраната, хем да провежда военни операции на чужда територия, свързани с нейните национални интереси или интересите на настоящото управление в страната.
Турция не може да разполага със свой собствен вектор в НАТО, защото няма необходимия капацитет за това. Все пак тя е регионална, а не световна сила. В този смисъл за нея няма друга възможност освен интегриране в европейския. Американският не е вариант. Той е напълно развит и оформен, така че тези процеси при него са на практика приключили.
Критиката, която Доналд Тръмп отправи към европейските съюзници в Анкара беше очаквана и не изненада никого. Той обаче изрази задоволство от лидерските качества на генералния секретар Марк Рюте, който пък прехвърли темата към Европа и Канада и отбеляза, че техният принос към колективната отбрана продължава да нараства. Ето тук точно най-ярко пролича комуникационната роля на Рюте и екипа му, която е така важна за функционирането и жизнеността на алианса.
За европейските съюзници е много трудно да изградят цялостно и последователно отношение към администрацията на Доналд Тръмп. И причината за това е неговия идентичен подход спрямо партньорите и противниците на Америка.
При определени обстоятелства Тръмп можеше да получи някаква подкрепа в операцията срещу Иран. За целта всичко трябваше да бъде предварително разгледано и обсъдено заедно с европейските страни.
По отношение на Гренландия обаче Тръмп няма как да получи подкрепа, при никакви обстоятелства, от когото и да е в НАТО. Разглеждането на двете теми в един общ контекст изправя американския президент пред проблеми, вместо да му осигурява решения. А той правеше точно това по време на разговора си с домакина Ердоган, оплаквайки му се, че европейските съюзници не му помагат.
На този етап може да се каже, че НАТО сполучливо преодолява непредвидимостта на Доналд Тръмп и продължава напред. Устойчивостта на алианса от срещите в Мадрид, Вилнюс, Вашингтон и Хага се затвърди в Анкара. И без съмнение този процес ще продължи да личи и през следващите години от развитието на организацията.
Изразената готовност на американския президент да осигури лиценз на Украйна за производство на ракети за „Пейтриът” ще е бонус и за Киев, и за НАТО, и за САЩ. Стига този път Тръмп наистина да удържи на думата си. Ангажиментът на съюзниците пък към Украйна за подкрепа в размер на 140 милиарда евро за следващите две години гарантира боеспособността и стабилността на страната.
