Украйна активно развива своята военна индустрия. Тя превърна дроновете в основно средство за противодействие срещу агресора. При това украинските специалисти непрекъснато подобряват техническите параметри на безпилотните системи, които разработват
Украинските дронове вече достигат не само руските гранични области, но и витрините на Руската федерация – Москва и Санкт Петербург. Володимир Зеленски изпрати отворено писмо на Владимир Путин с предложение за търсене на дипломатическо решение на военния конфликт. Путин не намери адекватен отговор на тази оферта.
Проруските сили в Армения загубиха катастрофално парламентарните избори и процесът на сближаване на страната с ЕС ще се задълбочава все повече. Европейската подкрепа за Киев на този етап е гарантирана, а раздвижване има и в САЩ, където законопроект за подкрепа на Украйна успешно мина през Камарата на представителите и има всички шансове това да се случи и в Сената.
Кремъл вече не разполага с подкрепа вътре в ЕС, каквато имаше по времето на Виктор Орбан, като премиер на Унгария. Дори Андрей Бабиш (премиер на Чехия), който беше склонен да подкрепя политиката на Орбан, сега твърди, че ако има преговори между ЕС и Русия за Украйна, то преговарящ от европейска страна трябва да е германският канцлер Фридрих Мерц. Това е идея, съвършено различна от предложението на Путин европейски преговарящ да е Герхард Шрьодер.
Настоящият канцлер на Германия има ясна позиция по отношение на руската война срещу Украйна. Той не би бил склонен на отстъпки пред Кремъл и не би допуснал дипломацията да се използва в интерес на Путин и неговата заобикаляща го среда.
Нищо от това обаче не може да се каже за Герхард Шрьодер. Той също е бил германски канцлер, но след това става висш мениджър в руския енергиен сектор и никога не е изразявал каквато и да е позиция по отношение на кремълската пълномащабна агресия срещу Украйна.
Така вече може да се говори за тенденция, която свива обръча около Кремъл. И то както във военно, така и в дипломатическо отношение. Със своето отворено писмо до Путин Зеленски определено взе преднина и на терена на дипломацията. В същия този контекст не могат да бъдат подминати и контактите, инициирани от Роман Абрамович със Зеленски.
Този подход от руска страна има двояк характер. От една страна Путин желае да поддържа твърдението, че се стреми към дипломация. Реалността напълно опровергава това, но в Кремъл имат техни си реалности.
От друга страна, това е още един канал, по който Кремъл опитва да оказва натиск върху Киев. В Москва всячески търсят начини да принудят Украйна да им отстъпи целия Донбас. Както вече стана дума обаче нито ситуацията на фронта, нито международната обстановка е в полза на Кремъл. И това не е моментна ситуация, а ясно изразена тенденция.
Украйна активно развива своята военна индустрия. Тя превърна дроновете в основно средство за противодействие срещу агресора. При това украинските специалисти непрекъснато подобряват техническите параметри на безпилотните системи, които разработват.
На практика Украйна предизвика промяна във военно-отбранителните концепции навсякъде по света. Киев доказа ефективността на дроновете и във въздухоплавателна, и в морска, и в сухопътна среда.
Руската страна също използва дронове - първоначално иранските „Шахеди”, които по-късно започнаха да се произвеждат в Русия под името „Геран”. Русия обаче няма способностите непрекъснато да развива тези технологии, както правят в Украйна. Именно тук идва военно-технологичното превъзходство, с което Киев се сдобива и което все по-ясно започна да личи през последните седмици.
Що се отнася до дипломатическото измерение на проблема, то там и европейските лидери, и Доналд Тръмп подкрепят пряка среща между Зеленски и Путин. Тръмп дори изрично подчерта това във връзка с вече споменатото отворено писмо на украинския президент. Путин обаче не желае такава среща и с това разрушава собствените си легенди и митове, според които целите на Кремъл са свързани именно с дипломацията.
Най-вероятно периодът, в който Доналд Тръмп възприемаше кремълската митология като реалност е приключил или най-малко еднопосочно върви към края си. Ако това е така, то би означавало, че позициите на Америка и Европа относно Украйна отново се сближават.
Важен фактор тук може да се окаже сложното положение, в което се намира администрацията на Тръмп в Близкия изток. Украйна вече се превърна в партньор на американските съюзници в този регион. Киев подписа споразумения със Саудитска арабия и други съседни страни за производство и доставка на въоръжение и военно оборудване.
Или казано с други думи, Украйна запълва пространствата, които САЩ оставят в сферата на сигурността и отбраната на страните от Близкия изток. За да подобри положението си там на Тръмп му трябва позитивното отношение на Украйна. Просто тя вече е стабилен партньор на всички държави от региона, от които американският президент се нуждае, за да възстанови авторитета и ролята на страната си в Близкия изток.
Възможно е всичко това още да не е осмислено от президента Доналд Тръмп, но със сигурност има републиканци и в Камарата на представителите, и в Сената, които добре разбират положението и съобразяват поведението си и гласуванията си с реалността и обстоятелствата, които принадлежат към нея.
Най-вероятно от Кремъл ще опитат да повлияят на Доналд Тръмп да спре американската помощ за Украйна, ако тя мине през Сената. В тази ситуация президентът има право на вето, така че би могъл да я спре. Подобно решение обаче би било политически необосновано, защото преди това помощта ще е минала и през долната, и през горната камара на Конгреса, като и в двете партията на президента има мнозинство.
Важен момент са и изборите в Армения, които категорично бяха спечелени от формацията на Никол Пашинян – „Граждански договор”. Русия положи много усилия, за да предотврати това. Дезинформация, икономически заплаха, фалшиви новини конкретно срещу Пашинян и семейството му – нищо от това обаче не сработи и не помогна на Кремъл. „Граждански договор” ще разполага с над 50% от местата в арменския парламент.
Това показва, че страните от постсъветското пространство продължават да се еманципират от Русия и са все по-категорични и решителни в това отношение. И тук няма никаква изненада. Дори напротив, колкото повече руската война срещу Украйна е определяща за системата на международните отношения, толкова повече Кремъл ще изпада в изолация както в регионален, така и в глобален план.
